Всички знаят какво е да си тревожен. Това състояние е от най-разпространените. В много отношения е сходно със страха. Смята се, че тревожността е адаптивна реакция на организма. Тя предупреждава за заплаха от болка или проблеми с душата. Стимулите са от физически или психичен характер, но тревожността се проявява с едни и същи телесни симптоми. Сред тях са изпотяване, сърцебиене, ускорен пулс, вдигане на кръвното налягане, замаяност, припадъци или изостряне на рефлексите, разширяване на зениците (оттам и фразата "на страха очите са големи"), изтръпвания и тремор на пръстите и крайниците, подуване на корема, стомашни болки, диария, учестено ходене или изпускане по малка нужда.

Освен изброените признаци тревожността се съпътства от объркване, нарушения във възприятията. Те могат да бъдат толкова изразени, че да доведат до неспособност не само за адаптация, но и изобщо за функциониране - дезориентация за време, място, собствена личност, социално значение на събитията, загуба на паметта и др.

Има различни теории защо и кога тревожността се превръща от помощник във вредител. Те се делят на две: биологични и психологични.

Според биологичните тревожността се дължи на повишен тонус на симпатиковата нервна система. Тя е отговорна за телесни симптоми като ускорен пулс, главоболие, смущения в стомашно-чревния тракт, ускорено дишане и др. Има и изменения в регулацията на норадреналина, серотонина, гамааминомаслената киселина, допамина и други вещества, чрез които центрове в мозъка и периферната нервна система общуват помежду си. При хора с такова предразположение тялото усилва реакцията на тревожност, дори при незначителни стимули от външната среда. Те най-лесно могат да се разболеят от стреса.

Психологичните теории, третиращи тревожността, са психоаналитичната, поведенческата и екзистенциалната. Според първата човек е тревожен, ако не е преодолял някои важни фази в психологическото си развитие. Сред този тип несъзнавани огнища на вътрешно напрежение е страхът от унищожение като наказание за забранени желания - феномен, известен като едипов комплекс.

По този модел се развиват неврозите. Лечението им е чрез дълги, психодинамично ориентирани терапевтични сесии. Хората стават тревожни всеки път, когато несъзнателно тълкуват обикновени, житейски ситуации като застрашаващи. Точно като деца, които, останали сами, макар за малко, решават, че са изоставени, и плачат безутешно. Обощено опростенчески, такива хора сами създават стреса, от който страдат.

Поведенческите теории служат за обяснение на фобиите във всяка възраст. Според тях всеки организъм е склонен да избягва застрашаващите го ситуации, така както например животните се страхуват от хищниците. Проблемът е, когато несъзнавано започнем да се плашим не само от истински страшните, но и от безобидните стимули. Хората, страдащи от фобии, без да искат, натоварват отделни ситуации, животни, насекоми, природни феномени и прочее с нетипично значение и започват да избягват не само срещата, но и мисълта за тях. При тях симптомите на тревожност се дължат предимно на психичния си компонент. Лечението е чрез различни поведенчески и когнитивни, психотерапевтични сесии. Продължителността на терапевтичните курсове е значително по-кратка от тези при психодинамичните подходи за лечение на неврозите. Такива хора могат да се разминат със стреса, стига фобията им да е от нещо, което не се налага да срещат или използват всеки ден, например страх от летене със самолет. Просто не биха летели.

Междинно положение заема паническото разстройство. То се предизвиква от усещането за неизбежност на някаква застрашаваща живота ситуация, както и от мисълта, че е невъзможно да се измъкнем от нея, например ако сме на опашка в магазина или попаднали в задръстване. Телесните признаци при него могат да имитират инфаркт на миокарда, астматичен пристъп и други. Засегнатите от това разстройство имат отбягващо поведение, характерно за фобиите. Понякога те изобщо спират да излизат отвкъщи. В същото време обаче е налице и сериозен биологичен елемент - свръхактивност на симпатиковата нервна система. Затова и лечението е съчетание от психотерапия, поведенчески, ролеви игри и медикаменти.

Екзистенциалните теории засягат хора, които са преекспонирани спрямо някакви глобални заплахи, например тероризъм. Също така обаче могат да се появят и в рамките на депресивни изживявания за собствена незначителност, липса на смисъл и дори самообвинения. В този смисъл тревожността може да възникне като усещане за някакво наказание. С лечение на депресията тази тревожност може да изчезне. Хроничният стрес и чувството за безизходица поради реални, битови и емоционални проблеми може да обостри подобен вид тревоги, които от един момент нататък да излязат извън контрол.

Най-общо може да се каже, че тревожността е продукт от постоянната взаимовръзка между тялото и душата. Може да се появи в рамките на телесно заболяване, например при хронична обструктивна болест на белите дробове поради пониженото количество кислород; при исхемична болест на сърцето, инфаркт; други, продължителни заболявания, протичащи с болка, обездвижване. Възможно е да възникне като самостоятелно заболяване - генерализираната тревожност или още десетина форми, описани като отделни категории в класификациите на психичните разстройства.

Според Световната здравна организация всеки четвърти човек в света е склонен да развие някакъв тип тревожно разстройство през живота си.