Ишиасът е често заболяване на седалищния нерв, който започва от седалищната област, върви по цялото продължение на крака отзад и стига до стъпалото.

Причините са различни: заразни болести, ревматизъм или подагра, простуда, ангина, диабет или някои отравяния с алкохол, арсен и др. Разположени в съседство тумори, които притискат нерва, също предизвикват ишиас.

Особено честа причина на заболяването са костните шипове на гръбначните прешлени в областта на кръста. Най-честа причина обаче е т.нар. дискова херния, при която междупрешленен хрущялен диск в поясната област се изкълчва от мястото си и прешлените се приближават, притискайки седалищния нерв.

Признаци. Болният се оплаква от силни болки в кръста, които продължават по задната част на крака до петата. Болките отначало са по-слаби, тъпи, но скоро се зисилват много. Особено силни са нощно време, болният чувства крака си натежал като олово и не знае какво положение да заеме, за да отслабне болката. Болките са по-слаби, когато кракът е свит в коляното.

Обикновено ишиасът протича остро и завършва с оздравяване за 2-4 седмици. Понякога обаче преминава в хронична форма, като периодично се изостря или привидно оздравява за дълго време, но след това изведнъж се появява. Когато болестта е станала хронична, мускулатурата на засегнатия крак атрофира и той видимо е по-слаб от другия.

Лечение. При остро заболяване народната медицина препоръчва внезапно силно изтегляне на болния крак с най-различни способи. Наред с това на крака се прави съгряващ компрес с 4 хасени парчета, натопени в затоплена ракия или спирт и след това добре изстискани. Добре е по дължината на заболелия нерв да се поставя торбичка от тънко хасе, широка 12 см, напълнена с прясна топла несолена извара. Отгоре се слага вестник и се обуват гащета от трико или вълнени. Добре действа и топла лапа от червени лютиви чушки с каолин (100 г ситно смлени семки от чушки се разбъркват с 500 г каолин на прах). Смесването става в сухо състояние и след това се прибавя топла (37 С) вода, за да се получи гъста като тесто каша. Тя се разстила в торбичка и се поставя по дължината на болния нерв, а болният се завива с вълнено одеяло.

Налагането трае 1- 1/2 часа и през това време болният чувства приятно сгряване. Появява се леко изприщване, което 1 час след отстраняването на лапата изчезва, докато чувството на сгряването продължава няколко часа. Такива налагания се правят 3 пъти седмично.

Друго средство е налагането на нерва (крака отзад) с дълга кърпа, широка 12 см, намазана със смес от 2 суп. лъжици чист пчелен мед и 1 суп. лъжица прясно смлян синап - държи се на болното място дотогава, докато хубаво се зачерви. Ако се държи повече, кожата може да изгори от синапа и състоянието да се усложни.

Изброените приложения се съчетават с коремен компрес, натопен в топъл чай от лайка или вода, и с "шапка" на главата от лист от прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет. При главоболие се поставя "шапка" от тънко хасе, напълнена с хладък пресен селски хлебен квас (забъркан преди 4 часа), засилен с 5-9 суп. лъжици диви кестени, настъргани с корите, (а при липса на кестени с толкова суп. лъжици смес от 9 суп. лъжици суров кромид лук, настърган на ситно, и 3 суп. лъжици готварска сол). Отгоре се слага вълнена шапка и така се спи. На болния може да се направи и половин или цяла топла баня (38-42 С) за 15-20 мин с цвик (от мандра) или пък с отварка от борови клони, орехови листа, трина и морска сол, последвана от сухо увиване за по-добро изпотяване и препотяване.

Сутрин 1-2 часа след закуската върху болния крак се поставя сгряващ компрес със спирт за горене или пък кракът се налага с топла извара, както вечерта. Едновременно се поставя и компрес на корема, натопен в топъл чай от лайка. Държат се, докато мине болката.

При хроничен ишиас е добре лятно време от 11 до 12 часа да се правят слънчеви бани със зелени листа, последвани от поливане на тялото с хладка слънчева вода или пък от кратка речна или морска баня (за 5-10 мин).

След оздравяването зиме и лете да се носят топли гащета. Във всеки джоб да се носят по 2-3 сурови кестена, надупчени с игла, като се сменят всеки месец с нови. От голяма полза е болните да спят с диви кестени под дюшека, без да се сменят през цялата година.