Отговаря д-р Николай Доганов, акушер-гинеколог и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Незадържането на урина се среща по-често при по-възрастни жени и засяга около 50 милиона от населението в развитите страни. Предполага се, че ? от тях признават, че им е трудно да споделят грижите си с близки и приятели. Друга бариера е разпространеното мнение, че заболяването е нелечимо.

Най-честият симптом при тези жени е стрес инконтиненцията (СИ) - изпускане на урина по време на кашляне, тичане, напъване и други физически усилия.

Друго оплакване е императивната инконтиненция (ИИ) - изтичане на урина, свързано с внезапен, неудържим позив за уриниране.

Двата симптома могат да съществуват и едновременно.

Незадържането на урина може сериозно да влоши качеството на живота, да се развият психични проблеми като безсъние, безпокойство, депресия и накрая социална изолация.

В случая няма да бъдат дискутирани нощното напикаване, което се среща предимно при деца, и непрекъснатото изтичане на урина, което се появява при фистули и някои вродени аномалии.

При поява на смущения в задържането на урина или в акта на уринирането трябва консултация с уролог, а в случаите на стрес инконтиненция - с гинеколог.

Разликата между ИИ и СИ може да се направи според оплакванията:

императивност преди изтичането на урина има при ИИ и липсва при СИ;

изпускане при физически усилия липсва при ИИ и има при СИ;

обемът на изтеклата урина е голям при ИИ и малък при СИ;

волево прекъсване на урината е невъзможно при ИИ и възможно при СИ;

брой на уриниранията за 24 часа - повече от 7 при ИИ, а при СИ - свързани с физическите усилия;

нощно уриниране - често е при ИИ и нехарактерно за СИ;

докато СИ не застрашава живота и здравето на пациентката, но причинява страдание, то ИИ може да е първи симптом на тежки и опасни заболявания.

Съвременните апарати за уродинамични изследвания позволяват точно да се определи какъв вид е изпускането на урина и да се открие болестната причина.

Лечението на ИИ е с лекарства, които отпускат изпразващите мускули на пикочния мехур.

Друга възможност са тренировките, целящи да увеличат капацитета му. В някои случаи се налага да се лекуват неврологични заболявания или тумори.

СИ се повлиява добре от упражнения за мускулите на тазовото дъно, лечение с естрогени и оперативна намеса. Съвременните операции гарантират успеваемост от 85-100% и зависят от класата на оператора.

За профилактика на изпускането на урина е препоръчително на млади години да се коригират последиците от тежко раждане като лошото възстановяване и незашиване на разкъсвания, спадане на матката или влагалището. При леки форми на СИ и след операция да се избягват фактори, които повишават вътрекоремното налягане като кашляне, запек, затлъстяване и тежък физически труд.

Тъй като началните форми се лекуват лесно, е желателна навременна консултация със специалист в лечебно заведение, което разполага с апаратура за уродинамични изследвания. При всички форми на пикочна инконтиненция периодично трябва да се извършва анализ на урината и ако има инфекция, да се лекува.