Отговаря д-р Николай Доганов, акушер-гинеколог и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При човека 3 вида микоплазми причиняват пикочно-полови инфекции: микоплазма хоминис, уреаплазма уреалитикум и микоплазма гениталиум.

Микоплазмите нямат клетъчна стена и затова са устойчиви към антибиотици, които увреждат клетъчната стена. Различават се от вирусите по това, че имат и ДНК, и РНК.

Гениталните микоплазми (микоплазма хоминис и уреаплазма уреалитикум) са чести обитатели на лигавиците на пикочно-половите пътища. Бебетата се заразяват с генитални микоплазми по време на раждане (15%) от родовия канал и по-малко при цезарово сечение.

Обикновено това заселване с микоплазми е преходно. По време на пубертета заразяването е в тясна връзка със сексуалния опит. Колонизирането нараства със сексуалната активност по-бързо при жените, отколкото при мъжете. Това показва, че инфекцията се предава по-лесно от мъж на жена, отколкото обратното. Жени, които не разчитат на презервативи, по-често имат микоплазма хоминис и уреаплазма уреалитикум.

И двете бактерии се изолират при бактериална вагиноза (неспецифично възпаление на влагалището в комбинация с други бактерии). При тазова уреаплазма (салпингит) наред с хламидии може да се изолира и гонорея.

Микоплазмите участват като причинители при бартолинови абсцеси, фебрилни аборти, инфекции след раждане. Микоплазмите и уреаплазмите се свързват с чести аборти, възпаление на околоплодните обвивки при бременност, раждане на деца с ниско тегло и др.

За лечение на гениталната микоплазмоза се изписват подходящи антибиотици. При бременност и при лечение на стерилитет не е очевидна ползата от лечение на уреаплазмозата.

Микоплазмите и уреаплазмите имат доказана роля при пикочните инфекции - уретрален синдром, чести възпаления, хроничен пиелонефрит и др.