Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Изпускането при нормални пикочни пътища се нарича енурезис. То е дневно и нощно или комбинирано. Физиологично е до 3-годишна възраст.

Дължи се на все още незрялата мозъчна регулация на функцията на вегетативните органи. Приема се, че в основата на първичната енуреза е неустойчивостта във възбудно-задръжните процеси в кората на главния мозък по време на сън.

Деца, които се напикават нощем, имат дълбок сън и техните центрове по време на сън са затормозени, в това число и коровият център на уринирането. Когато през нощта в този център постъпят сигнали за пълен пикочен мехур, той не реагира с ответна реакция за задържане на уринирането или събуждане на детето. Тогава започва да действа спиналният гръбначен мозък (рефлекторен) център на уриниране и се осъществява непроизволно изпускане.

Нощното напикаване е най-често при деца от 3 до 7 години, а при някои и до 14 години. По-често е сред момчетата.

В около 90% от страдащите деца в края на пубертета напикаването изчезва. Целта на терапията е да се намали дълбочината на съня и да се затвърди условно-рефлекторният механизъм на уринирането. За това трябва да се спазва дневен режим - известно ограничаване на течностите в късните следобедни часове и събуждане на детето през нощта. Познат е медикамент с добър ефект, какъвто е адиуретичният хормон, но след консултация с лекар. Полезно е балнеолечението в Хисаря, където имат опит с това страдание и работи специален балнеосанаториум за деца.