Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на здравното приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Простатният карцином е най-често диагностицираното заболяване, засягащо мъжете на средна възраст, и е второ след белодробния карцином като причина за смъртта сред заболяванията от рак. В повечето западни страни рискът от развитието на микроскопичен простатен карцином по време на живота е приблизително 30%. Тъй като повечето от тези карциноми растат бавно, рискът от развитието на клинично заболяване е около 10%, а рискът да се стигне до смърт е към 3%. Напоследък случаите с това заболяване са се увеличили.

Диагнозата се поставя с ректално туширане, изследване на простатен специфичен антиген (PSА). Правят се биопсия, компютърна аксиална томография (КАТ), магнитен резонанс.

При локализирано заболяване целта е да се отстрани туморът или да се предпази заболелият от смърт.

Лечението зависи от стадия:

1. Първата стъпка е наблюдението.

При развитие на заболяването се провежда лечение.

2. Рентгенотерапия. Външното облъчване се прилага при болни, които не са подходящи за хирургическо лечение. При брахитерапията се имплантират радиоактивни "зрънца" директно в простатата.

3. Оперативно лечение - радикална простатектомия (ретропубична или перинеална). При радикалната простатектомия се отстранява цялата простата, семенните мехурчета.

Повечето уролози смятат, че тоталната простатектомия дава най-голямата възможност за лечение на болни с локализиран простатен карцином. Лечение на локално напреднало заболяване може да бъде:

- хормонално, след това операция;

- хормонална терапия, след това рентгенова терапия;

- само хормонолечение.

Продължителното му прилагане обаче може да доведе до прогресия на простатния карцином.

- Интермитентно лечение - временно прекъсване на терапията при нормализиране на PSА.

- Лечение на разпространено заболяване.

Андрогенни блокади (максимална) - орхиектомия (или химическа кастрация с LHRH аналози) плюс антиандрогени.

Ракът на простатната жлеза може да метастазира навсякъде, но най-често в костите.

Прогнозата на заболяването зависи от ранното откриване.

Трансуреталната резекция (ТУР) на карцинома на простатната жлеза е един от последните оперативни методи в диагностично и лечебно отношение. Тя се провежда в случаите на едно- или двустранна обструкция на уретерите и при обструкция на шийката на пикочния мехур от експанзивния растеж на процеса. В тези случаи трансуретралната резекция може да подобри състоянието на болния, но не е основно лечение. Тя трябва да се съпровожда с приема на препарати, осигуряващи максимална андрогенна блокада.

След операцията болните трябва да възстановят нормалния си ритъм на живот. Единственото условие е избягване на натоварваща физическа активност и употребата на силно дразнещи храни, както и прекаляване с кафе и екзотични чайове.