Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Настроението се влияе от много фактори. Ендокринната система чрез редица хормони повлиява пряко или косвено емоционалната нагласа и реактивност.

Най-голяма роля имат хормоните на щитовидната жлеза. При намалена функция (хипотиреоидизъм) се развиват депресивни състояния, които могат да са и много тежки и да се съпътстват от маниакалност или параноя.

Проучвания са установили, че около 15% от случаите с клинично доказан депресивен синдром са били свързани с хипотиреоидизъм. Проявите са се повлиявали или изчезвали след адекватно лечение с тиреоидни хормони.

При повишена функция на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза) са характерни психоемоционална лабилност, свръхвъзбудимост и тревожност. Такива болни се изчерпват психически и емоционално, не могат да се концентрират, плачат, а някои развиват тежки депресии с агресивност. И в този случай успешното лечение, водещо до нормализиране на хормоналните нива, отстранява нарушенията на нервната система.

Други хормони, пряко повлияващи психоемоционалните реакции, са глюкокортикоидите. Повишеното им съдържание в кръвта предизвиква разнопосочни психореакции - от депресия до немотивирана еуфория и свръхвъзбудимост. По-чести са депресивните реакции. Нерядко възникват при реактивен хиперкортицизъм, развиващ се в пубертета или при рязко покачване на теглото.

Известно е значението на половите хормони върху емоционалното състояние. При недостатъчната им продукция могат да се отключат депресивни състояния, но хормонално лечение има добър ефект.