Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Паренето на долните крайници е една от най-честите прояви на диабетната невропатия, която е често усложнение на захарната болест. Тя се развива обикновено 10-15 години или по-късно след поява на диабета. Лошият контрол на кръвната захар поради неправилно лечение и неспазване на диета благоприятства по-ранното развитие и по-тежко протичане на невропатията.

Освен парене, изтръпване и мравучкане по подбедриците и стъпалата настъпва промяна на кожната чувствителност. В същите зони може да има болезнена свръхчувствителност дори към обикновения допир от бельо и завивки. Променя се чувствителността и към външни температурни въздействия. Поради невъзможност да се отчитат температурните разлики болните са застрашени да получат сериозни измръзвания или изгаряния на крайниците. Това изисква специални грижи за поддържане на температурен комфорт, особено зимно време и на открито. Хигиената трябва да бъде поддържана, като се използват съдове с предварително затоплена вода, а не чрез директно излагане под водна струя с гореща и студена вода. Тези изисквания са елементарни, но изключително важни за избягване на тежки и трудно лечими усложнения.

Диабетната невропатия обуславя също двигателни нарушения, свързани с отслабени до липсващи сухожилни рефлекси. Липсата на ахиловите и коленните рефлекси например води до промяна в походката, особено до затруднено изкачване и слизане по стълби, а това повишава риска за падане с възможни фрактури на крайниците.

Диабетната невропатия подлежи на медикаментозно лечение при стационарни и амбулаторни условия. За целта здравната каса е приела специална клинична пътека за болнично лечение и възможности за частично амбулаторно заплащане на някои медикаменти. Използват се препарати на алфа-липоевата киселина, поливитамини от групата В и др., прилагани инжекторно и през устата.

Лечението изисква провеждане на няколко лечебни курса. Ефектът е по-добър, ако се комбинират със съдоворазширяващи средства. Важен е добрият контрол на диабета със съответни антидиабетни средства - инсулин или перорални препарати, поддържащи кръвната захар в близки до нормата стойности.