Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Рани, развиващи се при т.нар. диабетно стъпало, има при болни с късни усложнения на диабета - с невропатия и/или с нарушено кръвоснабдяване на крайниците (макро- и микроангиопатия).

Провокиращи фактори най-често са механични травми, топлинни или химически увреждания, като важна предпоставка е намалената чувствителност на кожата и меките тъкани, характерни за такива болни.

Различават се три вида диабетни рани:

1/ трофични язви (при диабетна невропатия), които са неболезнени и имат хронично протичане;

2/ инфектирани рани с оформяне на абсцес на меките тъкани;

3/ диабетна гангрена, характеризираща се с умъртвяване (некроза) на меките тъкани и подлежащите кости вследствие запушване на кръвоносните съдове и с вторично наслоена бактериална инфекция (влажна гангрена). Гангрената започва от пръстите на стъпалата и бързо се разширява към по-горни участъци на крайника за разлика от трофичните язви, които обикновено са на петата или долната част на ходилото и нямат тенденция за разширение.

При диабетната гангрена болките са силни, засегнатите участъци имат синьо-червен до черен цвят,температурата е повишена и общото състояние е значително увредено. В крайния стадий настъпва сепсис с много висок риск за живота, ако не бъде предприето радикално лечение - ампутация на засегнатите участъци до здраво.

Активното и навреме започнатото лечение може да предотврати ампутацията и да доведе, макар и бавно, до заздравяване на раната. Това се постига с комплексни мерки, включващи:

- широкоспектърна антибиотична терапия с най-малко два антибиотика във високи дози;

- локално обработване на увредените тъкани с отстраняване на некротичнитеи участъци (т.нар. дебридман);

- обездвижване на засегнатия крак и поставянето му в гипс или специални обувки (отливка на стъпалото).

На по-късен етап по преценка могат да се предприемат съдови хирургически интервенции с цел подобряване кръвооросяването на стъпалото (съдов байпас). Прилагат се и различни лекарства за разширение на кръвоносните съдове.

Прилагането на мехлеми върху раната е вредно, тъй като не позволяват дренажа, аерацията и самопочистването на раневия участък, което благоприятства проникването на инфекцията в дълбочина.

Необходимо е адекватно лечение на основното заболяване - диабета, задължително с прилагане на инсулин при чести контроли на кръвната захар.

Много важни за профилактиката и лечението на диабетните рани са грижите за краката. Хигиената за тях трябва да бъде на много по-голяма висота от тази за лицето и тялото.

Обувките трябва да бъдат удобни, широки и съобразени с особеностите на ходилото. Особено внимание е необходимо за ноктите - както при подрязването им, така и за лечение на налични гъбичкови инфекции (онихомикоза), към които диабетиците са особено разположени.

Всичко това изисква болните да бъдат добре обучени, а това най-добре се постига в специализираните центрове за диабетно стъпало, каквито има разкрити на много места в страната.