Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Умерената физическа активност е един от основните елемент в комплексното лечение на захарния диабет, особено при наднормено тегло, каквото показват 80% от диабетиците.

Физическото натоварване повлиява благоприятно въглехидратната и мастната обмяна, снижавай кръвната захар на гладно, както и триглицеридите с ниска и много ниска плътност. Те имат атерогенен ефект и допринасят за съдовите усложнения. До голяма степен това се постига чрез повишаване на инсулиновата чувствителност в периферните тъкани и намаляване на инсулиновите нужди, водещо до снижение на ендогенния инсулин - един от основните фактори за наднормено тегло и повишен апетит при диабетиците.

При физическа работа снабдяването на организма с енергия се пренасочва към разграждане на мастните депа при запазване на мускулната маса дори в условия на калориен недостиг (хипокалорийна диета).

Препоръчително е физическото натоварване да бъде ежедневно, а ако не може - поне 3 пъти седмично. За възрастните най-подходящо е вървенето по 30-60 минути дневно, както и качане по стълби вместо с асансьор. Бягане и големи натоварвания трябва да се избягват, тъй като провокират сърдечносъдови инциденти или хипогликемия.

През последните години бяха проведени редица проспективни проучвания върху голям контингент лица недиабетици относно риска за развитие на диабет тип 2. Резултатите са показали, че ходенето пеша поне 2,5 часа седмично намалява риска съществено. Разликата спрямо този за развитие на диабет при лица при почти пълно отсъствие на ходене е статистически високо значима.

Застоялият начин на живот при масово използване на моторни превозни средства в ежедневието и/или продължително застояване пред компютъра в свободното време са един от факторите за рязкото увеличаване на честотата на захарния диабет във всички възрастови групи, наред с тази на затлъстяването и сърдечносъдовите заболявания.