Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Диетата при диабет е индивидуална. Зависи от теглото, физическата активност и възрастта. При диабетици между 20 и 60 г. енергийният прием с храната за едно денонощие е между 2000 и 2600, при подрастващите (14-20 г.) - до 3000 ккал, а след 64 г. възраст - 1800-1900 ккал.

Тези разлики обикновено не се отчитат и тъй като хранителните навици са устойчиви, а физическата активност с възрастта намалява, се стига до нарастване на теглото. Това влошава диабета и свързаните с него усложнения.

За всеки диабетик трябва да се има предвид индексът на телесна маса (ИТМ), изчислен като кратно на телесното тегло в килограми спрямо квадрата от ръста в метри. При нормално тегло (ИТМ от 18 до 25) се препоръчват около 30 ккал/кг, а при наднормено и затлъстяване (ИТМ над 25, респективно над 30) - 15 до 20 ккал/кг.

Тъй като диабет тип 2 най-често е свързан с наднормено тегло или затлъстяване, намаляването му е изключително важно. Отслабването дори с 3 - 5 кг води до понижение на кръвната захар на гладно и след нахранване, намаление на холестерола и триглицеридите, както и до значимо подобрение на сърдечносъдовите показатели - кръвно налягане, тромбообразуване и други фактори, имащи отношение към сърдечносъдовите усложнения.

Умерените, но постоянни диети показват по-добри и трайни резултати. Рязкото и бързо отслабване не само не е полезно, то може да бъде вредно за диабетика и най-често завършва с повторно напълняване ( т.нар. йо-йо ефект).

Важни са както количеството, така и качеството на консумираните храни, а също и тяхното разпределение през денонощието. Препоръчват се богати на баластни вещества и скорбяла въглехидратни храни - пълнозърнест хляб (150 - 250 г дневно), кафяв ориз, варива (боб, леща), нискомаслени млечни произведения ( 300 до 500 г/дневно кисело или прясно мляко с масленост до 1-1,5%), сирене или извара (50-60 г/дневно), нетлъсто месо без кожа - пилешко, телешко, нетлъсти риби. Могат да се консумират всякакви зеленчуци без ограничение, плодове с въглехидратно съдържание до 5% (до 400-500 грама дневно или 150-200 мл плодови сокове). Чаят и кафето да се консумират без захар или с изкуствени подсладители. Трябва да се откажат: маслото, маргаринът, майонезата, кашкавалът и мазните сирена, трайните и някои пресни колбаси. Порциите месо трябва да се редуцират наполовина, особено при възрастните или при вече развили се бъбречни и други усложнения. Не се разрешава карантия, тъй като тя е богата на пурини и холестерол, които имат изразен атерогенен ефект.

Контролирането на въглехидратния прием може да бъде удобно чрез използване на т.нар. хлебни единици (ХЕ). Една ХЕ съдържа 12 г въглехидрати, равняваща се на ? филия хляб от обикновена франзела или на ? банан. При възрастни с нормално тегло се препоръчват 20-22 ХЕ, а при наднормено - 14 до 16 ХЕ, като същите се разпределят в 3 основни хранения и 1-2 междинни закуски.

Постигнатите резултати и подборът на храните трябва да се преценяват периодично от диетолог или лекар с оглед постигнатия от тях ефект и необходимостта от корекции.