Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Нормалната стойност на кръвната захар на гладно не трябва да надхвърля 6,1 мМол/л. При глюкозотолерансен тест чрез натоварване със 75 г глюкоза кръвната захар на 120-та минута след приема на глюкозата не бива да надвишава 11 мМол/л, а стойности между 7,8 и 11 мМол/л се приемат като показателни за нарушен глюкозен толеранс и риск за диабет.

Гликираният хемоглобин (Нв А1с) е показател за осреднената стойност на кръвните захари за период 6-8 седмици преди изследването. При здрави хора той е между 5 и 6,2%.

Изхождайки от тези норми, при кръвна захар 6,5 мМол/л и 6% гликиран хемоглобин няма основание да се приеме наличие на диабет. Но е налице повишен риск да се развие болестта. Той се определя от повишената кръвна захар на гладно ("нарушена гликемия на гладно"). В такъв случай се прави глюкозотолерансният тест. Заедно с това се оглеждат очните дъна, тъй като диабетна ретинопатия понякога се установява в най-ранните фази на нарушенията, още преди появата на диабета. От значение за диагнозата и оценка на риска е фамилната анамнеза за наличие на диабет сред родствениците.

Хора с повишен риск за диабет подлежат на диспансерно наблюдение с периодичен контрол на кръвната захар на гладно, а по преценка и чрез глюкозотолерансен тест.

Задължително е да бъдат отстранени факторите, благоприятстващи развитието на диабет - нерационално хранене, обездвижване, наднормено тегло. В повечето случаи това нормализира обменните нарушения и съответните лабораторни показатели, предотвратявайки развитието на диабет.