Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Хореята на Хънтингтон е наследствено хронично прогресиращо неврологично заболяване. Дължи се на вроден генен дефект, водещ до повишено количество на три аминокиселини. Това води до свръхпроизводство на един патологичен белтък, наречен хънтингтин. Той уврежда определени подкорови ядра на главния мозък, отговарящи за регулиране на движенията на мускулите и крайниците.

Най-често началото на заболяването е на 40-50-годишна възраст. Болните стават раздразнителни, имат склонност към конфликти с близките, стават разсеяни и непохватни, ексцентрични или свръхсексуални. Имат склонност към антисоциални прояви. Често в началото болните и близките се обръщат към психиатри, докато се проявят изключително характерните хореични хиперкинези (свръхдвижения).

В началото се наблюдава гримасничене, периодични движения с устата, оценявани като нервност или тикове. Постепенно те стават по-очевидни - често мигане, невъзможност да бъде задържан езикът. Забавят се движенията на пръстите на ръцете и се затрудняват изпълненията на някои движения с ръцете.

Хореичните хиперкинези обхващат постепенно всички мускули. Те са нецеленасочени, бързи, но не са стереотипни (еднообразни), както при тиковете. Походката става "танцуваща". Постепенно се проявяват интелектуален дефицит и проблеми с паметта. Диагнозата в началото е изключително трудна преди появата на характерните хиперкинези. В университетските клиники диагностичните възможности са значително по-големи, включително с генетични и различни съвременни невроизобразяващи методи, доказващи посочените промени. Заболяването е с хронично прогресиращ, относително бавен ход.

При лечението е възможно да се повлияят някои от симптомите и да се постигне задоволителна промяна в качеството на живота на болните. Усъвършенстването на генното инженерство е голямата надежда за болните и техните близки в недалечно бъдеще.