Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Това е едно сравнително често увреждане на лъчевия нерв (неврус радиалис), за което съществуват много наименования като пареза на влюбените, пареза на медения месец, на Булонския лес, алкохолна, съботна, нощна пареза и други, свързани с най-честите обстоятелства на увреждане на нерва. Обикновено се получава след злоупотреба с алкохол, когато по време на тежък сън болният не се събужда от изтръпването на ръката, предизвикано от притискане на нерва в областта на мишницата. По-рядко нервът може да се притисне в подмишницата от употреба на патерици.

Парезата на мускулите разгъвачи на китката и пръстите настъпва остро, със събуждането болният установява, че китката му виси и не може да я изправи волево и не може да разтвори пръстите и да ги изправи и да си служи с тях. Останалите мускулни групи, свързани с изправяне и сгъване на лакътната става и предмишницата, не са засегнати. Сетивните промени се установяват при неврологичен преглед в областта, инервирана (снабдявана с импулси) от лъчевия нерв.

Парезата преминава при правилно лечение за около 2 - 3 седмици. Въпреки че прогнозата на тези травматично исхемични промени е относително добра, правилната диагноза и лечение може значително да ускори пълното възстановяване на силата на засегнатите от парезата мускули.

Заболяванията на периферната нервна система, включително невритите, невропатиите, моно- и полирадикулитите, плекситите, полиневритите, независимо от конкретната причина за увреждането на съответните периферни нерви (травматично-исхемична, интоксикационна, възпалителна, обменна, хиповитаминозна, алергична, имунокомпроментирана и други), прогнозата е относителноо по-добра и лечението е по-успешно.

Резултатите от лечението зависят пряко от точната и навременна диагноза, която позволява относително пълното отстраняване на съответните етиологични (причинни) фактори и прякото повлияване на конкретната патогенеза (механизъм на увреда).

Резултатите от такъв комплексен подход почти винаги са относително по-добри и пряко зависят от правилно назначеното медикаментозно и физиотерапевтично лечение, а екипното третиране на тези болни осигурява много по-добри крайни резултати, независимо дали лечението се извършва в амбулаторна или в стационарна обстановка.