Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При диабетната полиневропатия на преден план са оплакванията от изтръпване, мравучкане на крайниците, спонтанни болки, мускулни крампи с чувство на студенина и постепенно засилваща се слабост на мускулите, управлявани от засегнатите периферни нерви, в началото по-често на краката. По-късно отслабват сухожилните рефлекси и намаляват вибрационната и другите видове обща сетивност. Диабетната полиневропатия е почти задължително усложнение на захарния диабет, което ангажира периферните нерви и се проявява със сетивни, двигателни и вегетативни разстройства при над 50% от болните. Има дифузна и фокална (огнищна) форма, като понякога при по-тежките варианти може да се стигне до сериозни усложнения. Една от причините е натрупването на сорбитол (продукт от обмяната на гликозата) в периферните нерви и в малките кръвоносни съдове, свързани с тях.

Съвременното лечение е комплексно и зависи от стадия и вида на диабета. Избира се препарат, съдържащ алфа-липоева киселина и новите форми на мастноразтворими витамини B вместо по- малко ефективните водноразтворими витамини, с по-високи дози в началото. Използват се и средства, повлияващи реологичните свойства на кръвта (гъстотата), съчетани и с други нови противоболкови медикаменти. От захарен диабет в света страдат над 333 млн. болни, от които над 350 000 са в България. Над 70% от ампутациите на краката се дължат на усложненията на диабета, които обаче в над 85% от тях могат да бъдат спасени при правилно лечение и профилактика.

Всеки болен от диабет задължително и редовно трябва да се консултира с невролог, който да уточни състоянието на рефлексите, силата на мускулите и промените в сетивността. С ЕМГ (електромиография) се установяват обективните промени в проводимостта и състоянието на периферните нерви във всеки етап на заболяването.