Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Нервната система и главният мозък са най-уязвими при съприкосновение с отрови. По-голямата част от тях засягат директно или непряко дейността на мозъка и лишават организма от "ръководител" на защитните реакции в извънредната ситуация на отравяне. Много от невротоксините се използват и като химическо оръжие или специални методи за въздействие върху поведението и реакциите на човека с определена цел.

Най-честите отравяния, които засягат нервната система, са с фармацевтични и биологични вещества. Те са свързани с интензивната химизация, промишлените вредности, с използването в производството, селското стопанство, дори в бита на вещества, чийто ефект върху нервната система не е известен или не е достатъчно проучен. Понякога се дължат и на наркотични токсични инциденти. Честа причина са самолечението и злоупотребата с лекарства и други токсични вещества.

Отровите обикновено нарушават в различна степен съзнанието, тези нарушения са количествени: 1. лека сънливост - "обнубилацио" (като през облак); 2. по-силна сънливост - "сомнолентност"; 3. дълбок сън - "сопор", от който не будят обичайни дразнения и 4. кома - безсъзнание.

По-редки са качествените промени на съзнанието като: сумрачните помрачения, делир - "излизане от релсите", аменция - "тиха лудост", причудливо поведение, транс, временна загуба на чувството за самоличност и др.

Водещите невролози в световната практика приеха "златен стандарт" за алгоритъма при оценката на токсичното въздействие върху нервната система и организма и за обективна експертиза:

1. Анамнеза (сведения от болния и близките му за употреба на дадено вещество) или химически анализ, който доказва наличието на веществото в организма на човека, или и двете едновременно.

2. Каква е продължителността на въздействието и дозата на поетата отрова, обясняват началото и тежестта на състоянието. Само вродени генетични и природни фактори правят изключение от това правило.

3. След прекратяване на токсичното въздействие заболяването винаги се "самоограничава" и пострадалият се подобрява. В най-лошия случай е възможно здравето да не се възстанови до първоначалното състояние.

4. Клиничната картина на определени неврологични отравяния протича винаги еднотипно, по почти постоянен и познат на специалистите начин. Само някои от отделните "необичайни" синдроми могат да са резултат от различна дозировка на токсичното вещество или от индивидуална "реактивност".

5. Най-сигурното доказателство за отравяне и връзката му с определено болестно състояние са експерименталните модели на животни. Тези сигурни критерии помагат на специалистите да различават състоянията, предизвикани от вещества с невротоксично действие, от други псевдоневротоксични прояви с недоказана и "необяснима" токсична природа. Както и да ги интерпретират, без да се влияят от "странични фактори", включително социални и дори политически.