Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Песъчинките се образуват при възпалителни изменения в паренхима (тъканта) или каналчестата система на слюнчените жлези, предпоставка за задръжка изтичането на слюнката. От възпалението се отделят микробни колонии, около които се отлагат калциеви или фосфатни соли. В началото те са малки и лесно се излъчват към устата.

Наличието на песъчинки под езика (сиалолитиаза) най-вероятно се дължи на възпаления в съседство до подезичната жлеза - кариозни зъби, парадонтоза или лоша хигиена на устата. Заболяването наподобява много начина на формирането на камъни в легенчетата на бъбреците. Става предимно в жлезите под долната челюст. Приема се, че 80% от хората с подобни страдания са имали и предистория за някакви възпалителни заболявания в устната кухина - гингивити, парадонтоза, хронични фарингити, тонзилити и др.

Клиничната картина на подезичната сиалолитиаза е твърде типична и често е съпроводена с оток под долната челюст. Появява се след приемане на пикантни храни. Често този оток е съпроводен от болка, която малко след тогава отзвучава. Особено ако в канала се намира камъче или песъчинка, която се отмива и изпада в устната кухина непосредствено под върха на езика. Отокът бързо спада, след което може да има дълъг период без оплаквания. При създаване на условия за формиране на по-голям камък задържането на слюнка и съпровождащият възпалителен процес остават за по-продължителен период. Това е причина за пълната загуба на функцията на жлезата, но остава увеличеният обем. Последното предизвиква естетическо неудобство и възбужда подозрение у пациента за малигнено заболяване.

Лечението на сиалолитиазата в началния етап се провежда със спазмолитични средства и препарати, стимулиращи увеличената продукция на слюнка. Трябва да се избягват пикантни храни и подправки. Необходимо е да се пият повече течности, да се поддържа добра хигиена на устната кухина. При трайно изменение в жлезата и увеличение на обема й се предлага хирургическото й отстраняване.

Камъните (сиалолити) в слюнчените жлези пък са сравнително често заболяване. В тези жлези се произвежда слюнка, която по химически състав е много жилава, вискозна, освен това каналът на жлезата има възходящ ход и лесно през него преминава инфекция. Това са основните фактори при появата на сиалолитиазата. Най-често при споменатия застой се олющват групи от клетки, които заедно с бактериалните колонии стават ядрото, около което се отлагат калциево-фосфатни соли. Най-често оплакванията при острите инциденти са съпроводени от болка и силен оток в областта на засегнатата жлеза, симптоматика, която бързо отзвучава след излизането в устната кухина. При по-големите клиничните прояви остават трайно. Ако камъкът е голям, се достига до тежки възпаления в паренхима на жлезата, нормалната продукция на слюнка се унищожава. При тези случаи болките в жлезата бавно намаляват, от изходните каналчета изтича към устата мътна слюнка, понякога с неприятна миризма на гнило. При условие че симптоматика се повтаря, т.е. възпалителните процеси рецидивират, следва задължително отстраняване на жлезата с камъка.

Лечението е единствено оперативно, като е задължително предоперативно да се проведе антибиотикотерапия.