Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При дегенерация и разкъсвания на ретината има опасност от отлепването й. За предотвратяване на това сериозно усложнение се налагат спешни изследвания и лечение от офталмолог.

Има различни видове дегенерации на ретината, като обикновено в процеса е включено и стъкловидното тяло (тъканта, която изпълва вътрешността на окото). Опасност представлява латисовата дегенерация, която е двустранна и се установява в 6-10% от хората, по-често при наличие на късогледство. Може да се наблюдава и фамилна проява. Отлепване на ретината възниква при разкъсване с тракция (теглене) при деструкция (разводняване) на стъкловидното тяло и нарушение на взаимовръзката му с ретината. Дупки в ретината могат да се диагностицират при до 6% от хората, но отлепване на ретината се развива по-рядко.

При дупка е необходимо профилактично лечение. Засега единствената терапия е лазер коагулация на засегнатите зони. Тя може да се извършва неколкократно по преценка на лекаря. Необходимо е редовно проследяване. При решение за повторно лазер лечение се преценява и състоянието на другото око, наличие на късогледство, фамилна проява.

Решението за лазерно лечение се взема в зависимост от компетентната оценка на много клинични симптоми. Приложението на лазера не е опасно и е единственият метод за намаляване на риска от отлепване на ретината, но не може да гарантира 100% успех.

Друг вид дегенерации на ретината са уврежданията в централните участъци (макулата), които осигуряват зрителната острота. Дегенерацията на макулата е най-честата причина за намаление на зрението, нелечима слепота и инвалидност сред възрастното население в развитите страни. Заболяването се проявява при хора над 45-50-годишна възраст. Първите признаци са смущение в централното зрение - затруднение при четене, гледане на телевизия. Постепенно зрението намалява чувствително, но пациентите могат да се движат самостоятелно, тъй като се запазва виждането в периферията на зрителното поле.

Съществуват две форми на това заболяване: атрофична и ексудативна (с развитие на неоваскуларна мембрана в макулата). Причините на заболяването не са напълно изяснени. Установено е, че то е свързано с нарушение в обмяната на зрителните пигменти и смущение в процеса на остаряването на ретината. Рискови фактори за заболяването са тютюнопушенето, повишено излагане на ултравиолетови лъчения, съдови увреждания на организма, смущения в липидната обмяна, наследственост (наличие на заболяването при близки роднини), общи интоксикации на организма. При начални прояви на заболяването се препоръчва отказване от цигарите, спазване на определена диета и зрителен режим, постоянно носене на оптична корекция за предпазване от ултравиолетовите лъчи.

Установено е увеличаване на честотата на ретиналните дегенерации при изследвания, проведени в много страни на света през последните години. Това се дължи както на застаряване на населението, така и на повишеното значение на рисковите фактори от околната среда и системните интоксикации.

Натоварването на зрението значително повишава риска от развитие на дегенерация на макулата.