Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Токсоплазмозата е най-честата причина за възпаление на окото и води до тежки усложнения. Причинителят на инфекцията е Toxoplasma gondii - облигатен вътреклетъчен паразит. Основен източник на заразяване са котките: чрез директно замърсяване или индиректно чрез консумиране на заразено месо от други инфектирани животни (свине, овце, кокошки).

Има две основни форми на заболяването в зависимост от времето на инфектиране: преди раждането - конгенитална, и след раждането - придобита.

Токсоплазмата се пренася в плода чрез плацентата, ако бременната се разболее от токсоплазмоза. Ако е инфектирана преди бременността, плодът остава незасегнат. Тежестта на засягане на плода зависи от срока на бременността в момента на инфектиране на майката, като увреждането е по-тежко при ранна бременност. В най-леките случаи, както и при придобитата форма на токсоплазмоза заболяването дори може да протече без явни клинични прояви. При такива деца могат да се открият неактивни токсоплазмени огнища в очните дъна като случайна находка или при изследване за намалено зрение.

В случая става въпрос за вродена токсоплазмоза, за която са типични уврежданията в центъра на очните дъна - ретината. За тази форма са характерни типични бели петна, заградени с пигментни натрупвания, в макулата - зони на атрофия в участъка, засегнат от паразита. Развитието на късогледство е честа проява на вродената токсоплазмоза. Носенето на очила допринася за подобряване на зрението.

Засега не съществува общоприет метод за лечение на вродената токсоплазмоза. Липсват доказателства за ефекта на различни терапевтични схеми в сравнение с естествения ход на заболяването. Важно е да се знае, че паразитът съществува в капсулирана неактивна форма през целия живот.

Известни са фактори, които могат да предизвикат рецидив на заболяването.

Лечението се смята за необходимо при наличие на нови активни увреждания близо до макулата, зрителния нерв и изразени мътнини в стъкловидното тяло. Терапията продължава с месеци, като редовно се проследяват левкоцити, тромбоцити, бъбречна и чернодробна функция (поради страничните действия на лекарствата). Могат да се прилагат и допълнителни средства за съхраняване на остатъчното зрение.

Необходимо е детето да бъде проследявано поне веднъж годишно при офталмолог с допълнителна квалификация в областта на очните възпаления. При промяна в зрението, оплаквания, както и при заболяване с висока температура търсете незабавно очна консултация.