Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При хората, които са прекарали сърдечен инфаркт, рехабилитацията започва още в болницата и продължава цял живот. Тя е шанс на сърдечноболните да станат пълноценни хора и да се върнат към своята работа. Добрата рехабилитация намалява риска от фатални усложнения и смърт.

Тя включва 3 основни части: физически упражнения, корекция на рисковите фактори, психологическо възстановяване от стреса и депресията. Тези 3 части трябва да се провеждат едновременно и само тогава може да се разчита на значителен ефект. Разбира се, най-добре е тези програми да се провеждат в специални медицински центрове, където специалисти да ръководят и следят състоянието на пациентите. Такива примери има в Англия, където 70-80% от пациентите с прекаран инфаркт преминават през комплексна рехабилитация, Израел и др. развити страни. У нас основната база за рехабилитация е в Банкя, но са необходими още много организационни и финансови мерки за достигане на европейско равнище.

Много важно е още в болницата да бъде определено доколко е рисков пациентът, който подлежи на рехабилитация. За да се определи обемът на физическите упражнения, обикновено се провежда стрес тест. Ако болният има нужда от допълнително лечение, например байпас операция или балонна ангиопластика, той първо се лекува, а след това отива на рехабилитация.

Ако е подходящ за рехабилитация, се препоръчва ходене, джогинг, велосипедизъм и др. Спортуването се провежда обикновено 3-5 пъти седмично, като натоварването се увеличава постепенно с 5-10 минути. Всичките спортни мероприятия трябва да се съгласуват с лекуващите лекари - кардиолози и рехабилитатори, които следят периодично сърдечните показатели, кръвното налягане и пулса. Задължително в комплексната рехабилитация влизат намаляването на нивото на холестерола чрез диета и лекарства и отказ от цигарите.

Лечението на кръвното налягане е основен въпрос в рехабилитацията и е задача на лекарите. Психологическото състояние на потърпевшите се подобрява колкото по-бързо се върнат към трудова дейност, обичаен ритъм на живот в семейството, нормален сексуален живот. За това са необходими в много случаи психолози и психотерапевти, семейство и роднини, които помагат за преодоляване на изолацията след болничното лечение.