Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Стенокардията, известна още като гръдна жаба, не е заболяване, а признак на исхемична болест на сърцето. Тя се изявява като типична гръдна болка с разпространение към ръцете, шията или корема. Придружена е с прилошаване,изпотяване, страх или други нервно-вегетативни изяви. При някои може да има дискомфорт, тежест или задух. Причината е в недостатъчното кръвоснабдяване на сърцето поради атеросклеротични стеснения на кръвоносните му съдове (коронарни артерии ). Тогава сърдечният мускул "плаче" за кислород, който не му достига за да извършва работата си.

Когато болката се получава при физическо натоварване, след нахранване, при студено време и нервно напрежение, стенокардията е стабилна. В останалите случаи на гръдна сърдечна болка се изисква значителен опит у кардиолога да определи различните варианти на нестабилност на стенокардията. Симптомът е разпространен в по-напредналата възраст.

От стенокардия страдат 10% от мъжете и жените между 65 и 70 години. Как да различаваме болката? Освен от провокиращите обстоятелства тя може да се тества с 1 таблетка нитроглицерин под езика при нормално или високо кръвно налягане. Ако отшуми в първите 2-3 минути, има голяма вероятност да е от сърдечен произход.

Опитният кардиолог може да различи още при разпита наличието на стенокардия. Затова при гръдна болка потърсете своевременно лекарска помощ. Това се налага и поради нуждата от допълнителни специализирани изследвания за изясняване на диагнозата. Така след обикновена електрокардиограма, която не винаги дава изменения при исхемична болка на сърцето, се прави натоварване на велоергометър или специална пътечка (тредмил) - стрес тест. По измененията в електрокардиограмата по време на теста и провокацията на болка се определя точното състояние на човека.

Ако тестът е нормален, пациентът трябва да се изследва за артериална хипертония, стомашно-чревни заболявания и др., които също провокират гръдна болка. В по-редки случаи исхемична болест може да има и при нормален тест. Тогава се използват стресехокардиография и сцинтиграфия на сърцето.

Крайното изясняване на състоянието на коронарните артерии става чрез контрастно изследване - коронарография. Тя показва има ли стеснения, колко са, на кои съдове и техния тип. За отличаване на болката при случаи на перикардит и разкъсване на аортата задължително се използва ехокардиографско изследване, а при тежко болни на легло - холтер 24 часа за проследяване на изменения в електрокардиограмата.

Днешната кардиология разполага с богати възможности за диагностично уточняване, но за правилната интерпретация на данните е необходим екип от опитни кардиолози. Заедно с кардиохирурзите те определят по-нататъшното лечение. То може да бъде само с медикаменти, с балонна дилатация и стент (безкръвно разширение на стеснения кръвоносен съд с балон и металическа мрежичка) или с операция (аортнокоронарен байпас).

Медикаментозното лечение е стандартно, но се индивидуализира при всеки отделен случай. Използват се нитрати, бета-блокери, калциеви антагонисти, лекарства, които понижават холестерола и др. Лечението трябва да е съчетано с определен от лекаря подходящ ограничителен режим и специална диета. Когато стенокардията не се повлиява достатъчно, се пристъпва към другите два метода в специализирани кардиологични и кардиохирургични болници.