Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Злокачествените заболявания на лимфната система се наричат малигнени лимфоми и са 2 групи - лимфом на Ходжкин и неходчкинови лимфоми. Синоним на лимфом на Ходжкин е болест на Ходчкин или лимфогрануломатоза.

Това е моноклонален В-клетъчен лимфом, т.е. типичните клетки за заболяването са клетки на имунната система, произлизащи от центъра на атакуваните лимфни възли. В началния стадий заболяването е локализирано в лимфните възли, а в напредналия - заболяването е системно и атакува и нелимфни органи - костен мозък, черен дроб и др.

Честотата е 3 случая на 100 000 население и съотношение мъже - жени - 3:2. Има два възрастови пика за заболяването - около 30- и 60-годишна възраст.

Причините са неизвестни, но се подозира участието на вируса на Епщайн-Бар. Лимфомът на Ходжкин започва изолирано в една група лимфни възли, често в областта на главата и шията. Разпространението първоначално е по лимфогенен път или по съседство, а по-късно и по кръвен път. Отслабва също имунната система.

Много важно е предлечебното стадиране на заболяването. Клинично се проявява с повишена температура, нощно изпотяване, загуба на тегло с над 10% за 6 месеца. Може да има отпадналост, сърбеж, болка в лимфните възли след употреба на алкохол. В 80-90% от случаите има увеличаване на лимфните възли от една или повече групи и др. Има и характерни лабораторни отклонения.

Задължително трябва да има биопсия на лимфен възел и под микроскоп потвърдена диагноза.

В зависимост от стадия и прогностичната група се провеждат химио- и лъчетерапия. Може да се наложи трансплантация на костен мозък или периферни стволови клетки при рецидивиращо заболяване, неотговорило на спасителна химиотерапия.

Среща се рядко - от 0,1 до 1 случай на 100 000 души население годишно.

При 2/3 от заболелите става въпрос за Т-клетъчен лимфом, а при останалите - за В-клетъчен тип лимфом.

Микозис фунгоидес - кожната форма, и синдромът на Сезари - генерализираната форма, са кожни лимфоми, произлизащи от Т-хелперите (вид Т-клетки), и се срещат в напреднала възраст.

Заболяването се определя като хронично протичащ нискомалигнен, т.е. неагресивен, периферен Т-клетъчен лимфом с първична кожна изява, който в напредналите стадии засяга лимфни възли и вътрешни органи.

Като причиняващи фактори имат значение:

Имунни дефекти - вродени или придобити - късно усложнение на лечение с цитостатици или имунопотискащи лекарства, СПИН, автоимунни заболявания.

Късно усложнение след облъчване, излагане на радиоактивни вещества.

Инфекции.

Генетични увреждания.