Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При ентералните вирусни инфекции основна проява на болестта е диарията наред с висока температура, гадене, повръщане, коремни колики, отпадналост, болки по ставите и мускулите. Наред с общата грипна картина е налице и чревен синдром.

Ентеровирусните чревни инфекции се причиняват вируси - различни от вирусите на грипа. Това са най-често ротавируси и Norwalk и по-рядко Есho- и Сохsackie вируси, адено-вируси. При тях диарията се съчетава с прояви по горните дихателни пътища. Морфологичното засягане на чревния епител довежда до лоша резорбция, повишена секреция на течности, ускорена перисталтика и в резултат - водниста диария.

Освен увреждане на чревните клетки от вируса се наслагва вторична бактериална инфекция или се появява чревна дисбиоза (поселяване на флора от дебелото в тънкото черво, увеличаване на анаеробните и Grami микробите и намаляване на млечно-киселите бактерии).

Слузта в изпражненията е белег на повишена секреция на слузните жлези в лигавицата на червата. Тя се провокира от различни дразнители (вируси, бактерии, гъбички, токсини, медикаменти, храни и др.). Така че изхождането на слуз е неспецифичен белег на чревно възпаление - може да съпровожда или последства болестта. Може да е резултат на пряка вирусна инвазия в червата, на промяна в бактериалното съотношение (дисбиоза), или да е резултат от антибиотично лечение - с вторично причинена дизбактериоза.

При диспепсия се налага доказване на причинителя: фекални посевки, серумни проби, изключване на хранителна алергия. Понякога се налага изключване на морфологични промени в червата с ендоскоп (вилозни полипи със слузна секреция, язвен колит или Кроон, тумори и др.).

Антибактериалното лечение с антибиотици трябва да става винаги след доказване на причинителя и антибиограма.

Лечението е многопосочно - коригиране на водните и електролитните нарушения; спазмолитици при болки, антидиарийни медикаменти, препарати, абсорбиращи токсините, антибактериални при дисбиоза и антимикотични при микотичен колит, ензимно заместване при дефицити, противоалергични и др. Диетата трябва да е съобразена със стадия и естеството на болестта. Изключват се механично и химично дразнещите храни.