Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Параноидната форма е една от проявите на болестта шизофрения, която е ендогенна психоза с неуточнена причина и с известна роля на наследствената обремененост. Различна е вероятността и възможността за отключване на клиничните прояви при определени обстоятелства. При шизофренията е нарушено единството на психичния живот ("разкъсана душевност", "разединена психика") и засяга предимно мисленето, емоционално-волевата сфера и адекватността на общуването.

Има няколко различни форми. При простата болните млади хора стават враждебни към близките си, проявяват странности в поведението и дори стигат до скитничество, безсмислени кражби, агресия или нелепи полови контакти. Параноидната форма започва в по-късна възраст и се характеризира с налудни идеи за преследване, въздействие или враждебно отношение. Характерни за налудните идеи са тяхното противоречие с действителността, непоколебимата увереност на болните в тяхната "правдивост" и "кривата" логика, с която те се обосновават. По-редки са налудните идеи за знатен или друг въображаем произход, за свръхестествени дарби, придружени често със слухови халюцинации. При катонната форма е възможна възбуда със стереотипни, еднообразни и безсмислени движения. Понякога болните чупят, късат, удрят или пък са в т.нар. ступор със застинала безизразна мимика и в причудливи пози. Диагнозата и лечението на шизофренията в началото са относително трудни и са в зависимост от формата и фазата на заболяването.

Въпреки големите успехи на съвременната психиатрия все още прогнозата при ендогенните психози зависи от комплексността и адекватността на навреме започналото индивидуално медикаментозно и комбинирано лечение.