Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Болестта на Алцхаймер е прогресивно неврологично заболяване от дегенеративен тип. Съществено се нарушават освен паметта, което е най-очевидно, ориентацията, абстракциите, зрително-пространственото възприемане на обкръжаващата среда, речта, двигателните умения, изпълнителските функции (планиране, организиране, последователност), емоциите и поведението. Тя зачестява с напредване на възрастта и е по-разпространена при жените.

Най-очебийни са промените в краткотрайната памет при относително съхранени стари спомени. Характерни са бързо забравяне, разсеяност, неподреденост, непохватност, лутане, лошо настроение и промени в поведението, нетипични досега за пациента. Деменцията (оглупяване) освен при болестта на Алцхаймер (50-75% честота) сравнително често се дължи и на мозъчносъдова и паркинсонова болест. По-рядко се наблюдава при обменни, токсични, психични и други увреждания на мозъка. При болестта на Алцхаймер промените в мозъка са свързани с натрупването на особен амилоиден белтък, токсичен за мозъчните клетки.

Стресът, алкохолът, тежкият физически труд и по-голямото количество алуминий в питейната вода увеличават риска. Той е по- висок и при напреднала възраст, женски пол, наличие на дементно болен в семейството, по-висока възраст на родителите, честа депресия, някои заболявания на щитовидната жлеза, многократни черепно-мозъчни травми.

Лечението е трудно. Има много ефективни и подобряващи обмяната на веществата в мозъка лекарства - с ноотропно (хранещо) действие, както и подобряващи предаването на нервните импулси в мозъка (невромедиатори), невропротектори (предпазващи мозъка от увреждане). Някои нови поколения хормони се използват в комплексното лечение в началните и в по-ранните стадии.