Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Миастения гравис псевдопаралитика е засилваща се мускулна слабост (пареза), която в началото минава спонтанно, след почивка, и отново се появява при ново усилие. Псевдопарализата е един от основните симптоми при това сравнително рядко автоимунно заболяване, което се характеризира с болестна уморяемост на напречно набраздената мускулатура.

Причината е в нарушеното предаване на нервните импулси на мястото на свързването на периферните нервни окончания с мускулите в т.нар. нервномускулни синапси (връзки). По-често е при жени (2:1). Началото, най-често е между 20- и 30-годишна възраст, с прогресиращо развитие на дифузна мускулна слабост. При наследствено предразположени хора след вирусна инфекция или други "пускови" фактори започват да се произвеждат автоантитела срещу рецепторите, възприемащи и провеждащи нервните импулси в невромускулната плочка. В резултат се получава преходна парализа на определени мускули. Най-често първите прояви са двойно виждане, нарушено гълтане, носов говор, които се засилват при физическо усилие и в следобедните часове. В началните етапи много други неврологични заболявания могат да имат подобни симптоми.

Уникалността на засилващата се умора и дори псевдопарези на определени мускулни групи, които сравнително бързо преминават след почивка, както и доброто повлияване от невромедиатори, вещества, осигуряващи провеждането на нервните импулси, улесняват поставянето на точната диагноза. Важен обективен метод за изследване на мускулите е ЕМГ (електромиография). Допълнително се уточнява състоянието на т.нар. тимусна жлеза - зад гръдната кост с компютърна томография или МРТ (магнитнорезонансна томография).

Лечението засега е само симптоматично, предимно с невромедиатори с цел да се повиши мускулната сила чрез подобряване и ускоряване на предаването на нервните импулси. Допълнително, индивидуално за всеки болен, могат да се назначат кортикостероиди, имуносупресори, високи дози имуноглобулин и други. Понякога се отстранява оперативно тимусната жлеза.

Изключително важно при лечението е намирането на оптималната дозировка. При предозиране може да се стигне до нежелана холинергична криза, с опасност дори за живота. При недостатъчно и неправилно лечение е възможна миастенна или смесена криза, което може да наложи интензивно лечение и дори дихателна реанимация.