Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Изминаха повече от 30 години от изучаването на този синдром, който често описваме на пациентите като козметичен дефект на клапата. Имената му варират в медицинската литература като миксоматозна митрална клапа, синдром на Барлоу и др., но в крайна сметка това е провисване на платната на клапата при затваряне със или без връщане на кръв в обратна посока, т.е. към предсърдието.

Тъй като почти във всички случаи пролапсът е вродено състояние на клапата, той се среща в различни възрасти. В млада възраст и при повечето хора пролапсът на митралната клапа не дава никакви оплаквания и усложнения. Разбира се, съществуват и хора, които усещат наличието му като умора, сърцебиене, гръден дискомфорт, тревога и аритмия. Сред възрастните техният процент е между 3 и 5.

Няколко сериозни усложнения на клапния пролапс показват, че в редки случаи той не е само козметичен дефект.

При 10-15% от пациентите регургитацията (пропускането) се увеличава значително и може да се стигне до оперативна корекция на клапата. Най-често това са хора в напреднала възраст, при които клапата се изменя от атеросклероза и дегенеративно.

По-често такива усложнения се срещат при мъжете, хипертониците и хората с наднормено тегло. Пациентите с митрален клапен пролапс са по-застрашени от инфекция на клапата (бактериален ендокардит), отколкото тези с нормални клапи. Особено застрашени са мъжете и всички над 50 години.

Аритмиите са чести прояви на митралния пролапс. Най-голяма е групата на млади и в средна възраст жени със синусова тахикардия, но освен неприятните усещания обикновено няма никакви рискове от усложнения. На активно лечение се подлагат надкамерни и камерни аритмии. Особено внимание изискват случаите, при които има голяма митрална регургитация, различни видове аритмии, данни за загуба на съзнание, защото при тези пациенти има риск от внезапно спиране на сърцето.

Макар и рядко, но тежко усложнение е нарушението на мозъчното кръвообращение. В общия случай усложненията са провокирани от психоемоционални напрежения, простудни заболявания, физическа преумора или други външни въздействия.

Оценката на значимостта на пролапса се правят от лекари кардиолози и се следи състоянието чрез ехокардиография веднъж на 1 или 2 години.

Повечето от пациентите имат отлична прогноза и ако нямат оплаквания, не се налага лечение. Най-често митралният пролапс се открива при клиничен преглед и ехокардиографско изследване по повод на оплаквания от лесна умора, сърцебиене и гръден дискомфорт. Обикновено има малко или въобще няма връщане на кръв (регургитация) през клапата. Посочените прояви се свързват с дисфункция на нервната система. Премахването на неприятните усещания в такива случаи става лесно - с леки успокоителни, физически упражнения и спорт.

В случай на сърцебиене и екстрасистоли може да се приемат малки дози бета-блокери по предписание на лекаря. Задължителна препоръка е профилактичното приемане на антибиотици по време на зъбни процедури и операции, защото клапите с пролапс са податливи на инфекция.

При 10-15% от пациентите могат да се очакват по-сериозни усложнения. Този риск се увеличава с възрастта, при затлъстяване и хипертония. Значително се увеличава регургитацията и влошава функцията на сърдечния мускул. Налага се оперативна пластика или замяна на клапата. Увеличаване на регургитацията може да настъпи и при бактериално възпаление (ендокардит).

Аритмиите, които са чести, могат да бъдат безобидни, но изискват изясняване с холтер-ЕКГ. При по-тежки аритмии с риск от внезапна смърт се прави електрофизиологично изследване и/или се поставя специален апарат (кардиовертер-дефибрилатор). В случаите на надкамерни и камерни аритмии се използват бета-блокери и др. по изричните указания на кардиолог.