Отговаря д-р Борислав Ацев, кардиолог, консултант на "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Множество изследвания показват, че само половината от пациентите с високо кръвно налягане продължават своето лечение в течение на няколко месеца. Много от тях взимат лекарства непостоянно и са подложени на 3 риска: периоди без защита от усложнения (инсулт, инфаркт и др.), обратен ефект от рязкото спиране на лекарствата и много силен ефект, когато терапията се започне отново.

Има много причини за недостатъчния ефект от лечението. Например болните без оплаквания нямат мотивация за продължително лечение. Редица наблюдения показват, че независимо от подходящото лечение у много хора, които са социално изолирани (например възрастни самотници), имат разстроена семейна среда или са с психични проблеми, кръвното е много нестабилно и с големи колебания в стойностите. Много пациенти имат индивидуална непоносимост към подходящи за тях лекарства или пък са им скъпи. Тези проблеми трябва да се отчитат от лекуващите лекари, защото само упоритият и непрекъснат контакт с обезверения болен може да доведе до правилното решение.

Създаденото доверие между лекар и пациент разкрива всички медицински, социални и психологически проблеми, които трябва да се решат при хипертониците. Принципното положение включва продължително измерване на кръвното налягане, включително проследяване на денонощните колебания с холтер. Дава се индивидуално лечение и след това контролът при лекаря продължава до стабилизиране и нормализиране на кръвното. Обикновено резките колебания са свързани с емоционални напрежения и лабилност на нервната система. Това налага прием на успокояващи или сънотворни (след консултация с невролог или психиатър).

Към възможностите за лечение влизат и ежедневната разходка - 3 до 5 км, плуване, велосипед и др., както и правилното хранене. На възрастните самотни хора се препоръчват повече социални контакти и уплътняване на деня с приятни и полезни дейности.

Не се отказвайте от продължителното и постоянно лечение и контрола на кръвното налягане, защото артериалната хипертония се лекува цял живот.

Много световни изследвания показаха, че повишеното кръвно налягане е основен проблем на третата възраст и се явява основен рисков фактор за инфаркт, инсулт, сърдечна слабост и смърт. Категорично беше доказано, че възрастни хипертоници, които имат повишена горна граница на кръвното налягане (изолирана систолна хипертония), са застрашени от посочените усложнения.

Едно от най-авторитетните изследвания съобщава, че във възрастта от 70 до 79 години около 20% от хората имат изолирана систолна хипертония, а около 50% имат горна граница на кръвното налягане от 140 до 160, което е в граничните за възрастта стойности. Смята се, че при болните с изолирана систолна хипертония рискът от инфаркт и инсулт нараства с по 1% на всеки 1 мм живак повишено кръвно налягане.

Тези нерадостни цифри могат да бъдат променяни от правилното лечение на кръвното налягане. Изследвани са около 5000 хипертоници над 65 години с изолирана систолна хипертония, които са били на лечение с калциев антагонист, допълнено с АСЕ инхибитор и диуретик и са проследявани 2 години. За това време кръвното им налягане е спаднало средно с 20 пункта, а инсултите са намалели с 42%. Съществено намаляват сърдечните инфаркти и сърдечната слабост - с 30%.

Освен посочените групи лекарства в тази възраст се използват и централно действащи блокери. От многобройните данни става ясно, че постоянното лечение и контрол на кръвното налягане са първостепенни във вашия случай. Всяка промяна в състоянието изисква нова специализирана консултация. Проследяване и съгласуване между специалистите се налага и от факта, че понякога прекалено много лекарства трябва да се взимат от болния, което може да доведе до странични нежелани ефекти.

Режимът на живот, който е важна част от лечението, също трябва да се определя индивидуално, но в никакъв случай не трябва да се допуска залежаване. Много важна задача на специалистите е да преценяват кога болният може да се лекува в домашни условия и кога е необходимо болнично лечение. При наличие на стенокардия, сърдечна слабост, симптоми от страна на мозъчното кръвообращение, при стенози на артериите и др. се прави анализ и се взима решение според риска какво да бъде лечението - само медикаментозно или оперативно (байпас, пластика и др.).

Рискът от операцията се определя от общото състояние на организма и придружаващите заболявания, а не толкова от възрастта. Понякога могат да се прилагат и по-щадящи оперативни безкръвни процедури (балонна ангиопластика и стент).