Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

От бактериалните пневмонии най-масови са причинените от пневмококи. От тях има висока смъртност - 5-15%, а при усложнение с бактериемия - 25%. Висока смъртност (над 30%) е характерна и за пневмококовия менингит.

Инвазивни пневмококови инфекции (пневмония, бактериемия и менингит) има най-често при съвсем малки деца, старци и хронично болни. Лекуват се в болница.

Инфектират се почти винаги хора с пневмококи в носа и гърлото, но без симптоми. Инфекцията е тежка при напредналата възраст, имунен дефицит, отстранен далак, сърповидноклетъчна анемия, алкохолизъм и хронични заболявания. Вирусните инфекции на горните дихателни пътища, включително грипът, също са благоприятстват.

Ваксината, която се използва у нас, е поливалентен препарат с части от 23 серотипа пневмококи. Това са 88% от серотиповете, причиняващи бактериемия и менингит при възрастни, почти 100% от серотиповете, причиняващи бактериемия и менингит при деца, и 85% от свързаните с възпаление на ухото.

Имунизацията се препоръчва за възрастни и деца над 2 г., при които има повишен риск да се разболеят или да карат пневмонията по-тежко. В тази група са хората над 65 г., хронично болните и такива с имунен дефицит, черепни травми или неврохирургични манипулации. При отстраняване на далака ваксината се поставя 4-6 седмици (поне 14 дни) предварително. Ако е невъзможно, се поставя веднага след възстановяването след операцията.

По-добър имунен отговор при хора на химио- или лъчетерапия се получава, ако се имунизират преди нея. Ако не - 6 месеца след приключването й.

Личните лекари трябва активно да издирват рисковите си пациенти и да ги съветват да се имунизират.

Първичната имунизация е само с 1 доза от 0,5 мл. Реимунизация не се прави, освен в следните случаи:

хора без далак (анатомична или функционална аспления), при които има 1 реимунизация след 5 и повече години, ако са на възраст над 10 г. Ако са под нея - 3 г. след първата доза;

имуносупресирани - прави се 1 реимунизация след 5 и повече години. Ако са деца под 10 г. - след 3 години.

Понеже показанията за имунизация с пневмококова и грипна ваксина са сходни, уместно при грипна имунизация да се направи и пневмококова. Но имунизацията срещу грип е ежегодна, пневмококовата ваксина при повечето хора е достатъчно да се приложи само веднъж.