Отговаря проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести. Тя е национален консултант по заразни болести. Дава отговори на читателски въпроси в приложението "Докторе, кажи!" на в. "24 часа" от създаването му през 2001 г.

Всяко нарушаване на целостта на кожата и лигавиците отваря възможност за кожна инфекция, най-често от бактерии (стафилококи, стрептококи и др.). Причина може да бъдат както лошата хигиена и работата с нестерилни материали в татуировъчното ателие, така и недоброто ниво на личната хигиена на човека с прясна татуировка.

Този тип инфекции са видимият риск. Те настъпват веднага след манипулацията и логично се свързват с нея. И никак не са маловажни - могат да доведат до тежки козметични дефекти.

Невидимите инфекции са вирусни и някои от тях се доказват едва след години. Те са голямата опасност не само за здравето, но и за живота.

Болести като СПИН, хепатит В и С се причиняват от вируси по кръвен път. Това означава, че всяко убождане с нестерилна игла, използвана преди това при носител на такива вируси, прехвърля инфекция. Рискът от хепатит В е най-голям заради голямата издръжливост на вируса. За да се зарази човек, са нужни само 0,00004 мл заразена кръв. Това не е дори капка, а само точица кръв върху иглата за татуиране.

Затова в някои страни желаещите да си направят татуировка биват съветвани първо да се имунизират срещу хепатит В.

Срещу СПИН и хепатит С обаче още няма ваксини. В САЩ Червеният кръст препоръчва като профилактична мярка срещу тези инфекции до 1 г. след направена татуировка да не се дарява кръв. Тя може да е опасна за човека, на когото ще бъде прелята. Това означава, че всеки, който се татуира, цяла година след това не може да е сигурен, че не е заразен с хепатит С или СПИН.