Отговорът е от книгата на светилото на българската дерматология проф. д-р Любомир Странски.

Човек е така устроен, че да може адекватно да реагира на променящите се условия на средата. Бойното поле на това деликатно равновесие с нея е кожата. Но понякога възможностите за приспособяване на този най-голям орган в тялото се изчерпват и той реагира с възпаление (дерматит).

Дерматитът, предизвикан от контакта на кожата с околната среда, се нарича контактен. Иритативният (токсичен) вариант на болестта се причинява от дразнещо действие на киселини, основи, соли, разтворители, миещи средства, строителни материали и др. Всеки е застрашен да развие такъв дерматит. Така се получават дерматитите от прахове за пране, при пране без ръкавици, от цимент и вар при строители, от масла и бензин при шофьори и монтьори и др.

Фототоксичният контактен дерматит се предизвиква от дразнещо действие на светлината. По-сложен е механизмът на развитие на алергичния контактен дерматит. Той се причинява от прости химикали и материали, при контакт с които повечето хора не изпитват никакво дразнене. Само единични предварително алергизирани хора развиват тежки обриви.

Химикалът от околната среда се свързва с белтък в кожата, като образува антиген. Той от своя страна се поема от специални клетки (Лангерхансови клетки), които го пренасят до лимфните възли. Там се произвеждат клетки лимфозити, които са снабдени с информация за този химикал. Тези клетки циркулират в кръвта и при повторен контакт с химикала се натрупват на мястото на контакта и го възпаляват. Най-честите материали, които предизвикват алергичен контактен дерматит, са металите и техните сплави. Така при контакт с обеци, пиърсинги, копчета на дънки човек може да получи зачервяване и екземна реакция, която в повечето случаи се дължи на алергия към никел. Жълти метални предмети като ключове, брави, монети съдържат хром. Например при пускането в обращение на монетите евро специално внимание бе обърнато на съдържанието на хром и никел в тях.

Каучуковите изделия предизвикват контактен дерматит със съдържащите се в тях химикали, участващи в процеса на вулканизацията. Така може да се получат екземи и дерматити от ластици, гумени ръкавици, ботуши, гуми за коли и велосипеди и т.н.

Друг причинител на контактен дерматит са парфюмите, които се съдържат в почти всички препарати на битовата химия, както и в козметиката. Алергените в боята за коса са от групата на парафенилендиамина - химикал, използван и за татуировки. В дрехите и чаршафите също се съдържат химикали, които може да предизвикват контактен дерматит.

Човек може да развие контактна алергия към един химикал, а да получи дерматит от друг материал, но с подобна химическа структура. Например алергичен към боя за коса може да получи обрив от каучукови изделия.

Алергичният контактен дерматит може да бъде и професионално заболяване. Фризьорки, стоматолози, хирургични сестри, които са алергични към никел, не биха могли да упражняват професията си. Същото важи и за шофьори, монтьори и шлосери, алергични към масла. В строителните материали и цимента пък се съдържа калиев бихромат, който е честа причина за дерматит и екзема при строителни работници.

Болестните промени са обикновено на мястото на контакта, но могат да се пренасят и другаде по кожата. Например контактен дерматит от лак за нокти може да предизвика зачервяване и лющене по лицето и клепачите, където достига при пипане с пръсти.

Много често сърбежи в ануса и влагалището се дължат на контактен дерматит от лечебни свещички и кремове. Обезболяващи спиртове и мехлеми съдържат анестезин, който е мощен алерген.

Лечението на контактния дерматит цели първо да се идентифицира причинителя и той да бъде отстранен от околната среда, а после да се излекува причинения от него обрив. Идентифицирането на алергена се извършва с кожно тестуване.

След премахване на причиняващия агент се прилага локално лечение с подходящи препарати. Трябва да се спазват следните принципи: на подмокрящи разязвени повърхности се прилагат течности и пудри, но не мазни кремове, за да не се дразни увредената кожа. Когато има хронични промени със задебеляване и загрубяване на кожата, се прилагат мехлеми с мазни субстанции.

При тежки случаи се прилагат стероиди инжекционно или в системи.

За предпазване от токсичния контактен дерматит е необходимо строго да се спазват правилата за работа със съответните препарати. Не трябва да се използват прахове за пране и миещи средства с голи ръце. При работа с масла, киселинни разтвори и разтворители да се ползват ръкавици. След измиване на кожата тя да се намазва с подхранващи козметични кремове.

Още компетентни отговори в рубриката "5000 въпроса за здравето" на сайта 24zdrave.bg