В неделя на 128 г. умря най-старата жена в Русия - Нану Шаова от село Заюково в Кабардино-Балкария, съобщи ТАСС. Дълголетницата е вписана в Книгата с рекордите на Русия през 2017 г. като най-стария гражданин на страната. В чужбина този рекорд не се признава.

Има обаче и още по-стара жена в Русия - пак в Кавказ. Това е Коку Истамбулова, която тази година според Руския пенсионен фонд ще навърши 130 г. Рождената й дата не се знае, фиксирана е само годината - 1889 г. Нейната възраст също се смята за недостоверна извън Русия. Причината е съмнителен момент от биографията й. Според нея в края на Втората световна война била депортирана в Казахстан заедно с майка й и сестрите й. Там се омъжила и родила 3 деца. Върнала се в Чечня само с щерката - синовете умрели. Щом обаче я депортират през 1944-1945 г., тогава Коку ще да е била вече 56-годишна - малко късна възраст, не за брак, но за раждане на 3 деца.

Апаз Илиев от ингушкото село Гули пък е на 122 г. Той воювал, после също бил депортиран. И в неговия случай дълголетието се обяснява с пасене на овце, чист въздух и трудолюбие.

И той обаче остава непризнат от Книгата с рекордите на Гинес например. В нея, а и в другите регистри на дълголетници по света няма вписан ни един жител на Русия и от двата пола. Явно е много по-лесно да доживееш до 100 години, отколкото да го докажеш.

Причината е, че в Русия свидетелства за раждане започват да се издават доста късно през ХХ век, а паспорти гражданите на бившия СССР получават чак по времето на Хрушчов. Тоест за хората, родени в края на XIX век и през първата половина на ХХ в. донякъде сигурна може да е само годината на раждане, но рождените им дни масово не се знаят.

За покойната Нану Шаова например семейството й казва, че е родена през 1890 г. Тя има 8 деца, 19 внуци, 33 правнуци и 7 праправнуци. Явно е била наистина много стара, но колко точно не се знае. За майка й пък казват, че живяла до 116 г.

Признатият световен рекорд за най-дълъг живот е на французойката Жана Калман, която умира на 4 август 1997 г. на 122 г. и 164 дни. Тя единствена от цялото човечество е минала границата от 120 г. и възрастта й е доказана документално. Приживе Жана Калман разказва, че се е срещала с Ван Гог.

Миналата година обаче около нея има скандал, предизвикан от руски учени. Шефът на секцията по геронтология в Московския университет Валерий Новоселов заявява, че е проучвал снимки и видео на Жана Калман от времето, когато е била на 110-117 г. Новоселов твърди, че няма съответствие между заявената възраст и клиничната картина на старостта при нея. Според него от документите на истинската Жана Калман се е възползвала по-млада жена от даден момент насетне.

А през ноември математикът Николай Зак от зоологическия музей към Московския университет докладва изводите от собствено разследване. И те са, че за Жана Калман се е представяла нейната дъщеря Ивон, родена през 1898 г. Така че смъртта на "рекордьорката" настъпва само на 99-годишна възраст, обявява Зак.

Френски учени остро реагират на опитите да се оспори възрастта на Жана Калман. Те обявяват, че изводите на руснаците са несъстоятелни, че животът й е изучен до малки подробности и че вероятността за подмяна е нулева. Има над 20 документа, удостоверяващи възрастта на Калман, така че руските й критици не успяват посмъртно да я детронират.

Към януари 2019 г. за най-стар човек на Земята се смята 116-годишната японка Кане Танака. Тази титла премина към нея през юли. На 2 януари Танака стана едва 20-ият човек в историята, минал границата от 116 г. За нея се знае, че е родена недоносена и че е кърмена от други жени, но не и от майка й.

Сред първите 30 най-стари хора на планетата няма нито един мъж. В момента на 112 г. и повече са само жени.

Освен Книгата с рекордите на Гинес от 1990 г. насам регистър на хората на 110 г. и повече се води и учени в Калифорнийския университет. Те проверяват всеки претендент по документи, които предоставя той или семейството му. Свидетелства, спомени и разкази на близки обаче не приемат.

По времето на СССР обаче се обявяваха такива рекорди по дълголетие, пред които дадените по-горе примери силно бледнеят.

Ширали Муслимов например според съветския му паспорт е бил роден на 26 март 1805 г. и умрял на 2 септември 1973 г., тоест преживял е 168 години. Като овчар в Азербайджан Шурали натрупал над 150 г. трудов стаж. Бил толкова бодър старец, че на 136 г. се оженил за трети път за 57-годишната Хатум ханъм. Тя го надживяла с 15 г. и умряла на 104 години.

В чужбина се смята, че възрастта на Ширали по паспорт е била завишена с поне 50 години.

Близо до подвига на Муслимов е постижението на Махмуд Айвазов, също азерски овчар по съветско време. За него се твърди, че е живял 152 г. между 1808 и 1960 г.

Стивън Колс от Калифорнийския университет казва: "Очевидно е, че в Русия има хора над 110-годишна възраст, но нашите стандарти са много строги. За да включим такъв човек в регистъра ни, трябва да се представят автентични документи за раждането му. А такива няма. Ние сме в контакт с Руската академия на науките в Москва, за да бъдат преведени на английски, но не сме получили нито един. Документи за много стари руснаци просто няма."