Поне 13 от фталатите са доказано вредни

И най-опитният разбивач на шифри не може да ти каже какви точно са някои от съставките на шампоана и какво означават дългите им химически названия, написани на етикета.

Да се избягват ли фталатите и сулфатите? Дали "органично" се отнася до всичко в шишето шампоан? А какво, за бога, е калиевият лоретен сулфат и защо го има буквално във всеки продукт за коса?

За да не развие човек фобия към химикали, в шампоана му трябва да има само вода, растителни масла, сол и екстракти от растения. За съжаление всичко друго от етикета може да е вредно, защото наредбите за състава на козметиката не са особено строги. Вредните фталати например се подвизават в шампоана, скрити зад генеричното название "аромати". Това няма да се промени, докато не влезе в сила допълнение към американския Закон за контрол на токсичните вещества. Този закон не е пипан от 40 г., а именно САЩ диктуват модата в козметичната индустрия. За това време стотици непроучени химикали си пробиха път до тоалетните масички. Промяната на закона вече се задава, така че се очаква и Евросъюзът да затегне регулациите си.

Сега почти не минава седмица, без да се появи някое ново изследване за здравните вреди, които нанасят фталатите. Това е огромна група химикали, които се използват навсякъде - не само в козметиката, но и в опаковките на храни и във всевъзможни домашни потреби. За 10-те години след първото им посочване като опасни през 2003 г. фталатите се оказаха замесени в буквално всеки значим здравен проблем. Свързани са с астмата, с рака на гърдата, с диабета, със затлъстяването, с поведенчески отклонения от спектъра на аутизма и с влошената мъжка репродуктивност.

Фталати се влагат в пластмасовите опаковки, за да са гъвкави. Далеч не всички вещества от тази група са проучени, но 13 вече са доказано вредни. Това са фталатите: бутил бензилов, дибутилов, диетилхексилов, диетилов, бензил бутилов, дибутилов, изобутилов, диоктилов, изононилов, дипентилов, изохексилов, изохептилов и циклохексилов.

Пръв бе изваден от употреба етилхексиловият фталат (DЕНР). Замени го изонониловият, но само след 4-5 години се оказа, че той пък причинява дефекти в гениталиите на новородени момчета и влошава спермата при мъжете.

В момента от фталатите няма отърване, тъй като производителите не са длъжни да посочват на етикетите кои от тях са вложили в продукта си или в опаковката му. Понеже са разтворими в мазнини, се откриват най-често в млякото, което е богато на мазнини. Има ги и в стъклените шишета с мляко, ако някъде по пътя от надоя до бутилирането то е минало през пластмасов маркуч.

Докато фталатите бъдат забранени и подменени с гъвкави полимери, съветът към потребителите е да избягват храните, опаковани в пластмаса. Или поне бързо след покупката им да ги освобождават от нея и да ги съхраняват в хартия или съдове от стъкло, керамика, порцелан и др.

Случаят с бифенила

Веществото бифенил А се съдържа в десетки хиляди потребителски стоки. Това е изкуствен естроген, синтезиран през 30-те г. на ХХ век. Действа като ксеноестроген и причинява рак на гърдата. Според ново изследване, публикувано в "Джърнъл ъв фертилити енд стерилити", той е 100 пъти по-токсичен, отколкото се е смятало преди. Бифенил А намалява поне 100 пъти секрецията на хормона тестостерон от тестисите при това в нищожната доза от 10 нмол/л.

Това стряскащо откритие доведе до паническа подмяна на бифенил А в различните пласмаси за опаковка на храни и напитки с други вещества от същата група - бифенил Еф и бифенил Ес. Много бързо обаче започнаха да се трупат данни за вредното въздействие и на тези бифенили. При това се оказа, че цялостното премахване на бифенилите от производството на опаковки е невъзможно.

Все пак има вещества, които смекчават вредния им ефект, макар да не могат да изчистят изцяло организма от тях. Това са генистеинът, съдържащ се в соята и кафето, алфа липоиновата киселина, пробиотиците бифидобактер и лактобацил, фолиевата киселина и черният чай.

Внимателно с пластмасите!

Пластмасите създават доста здравни тревоги напоследък. На Запад хората взеха да се вглеждат подозрително в опаковките на храни и в бутилките с минерална вода. В България почти не, въпреки че от 2004 г. насам има доста научни публикации за химикали, проникващи от пластмасовите опаковки в храните и напитките и оттам в човешкия организъм.

Ето 7-те най-масови видове пластмаси и техния ефект върху здравето:

1. Полиетиленов терефталат - от него се правят бутилки за минерална вода, безалкохолни и тонизиращи напитки, за олио, кечуп, майонеза, сосове и др.

БЕЗВРЕДЕН. Няма данни да изпуска карциногенни химикали или ксеноестрогени.

2. Плътен полиетилен - от него се правят шишета за мляко и плодови сокове, кофички за кисело мляко, кутии за масло и маргарин, щайги за зеленчуци и пр.

БЕЗВРЕДЕН.

3. Поливинил хлорид (ПВЦ) - с него се опаковат меса, колбаси, сирена и други храни, както и плодове и зеленчуци.

ВРЕДЕН. За да омекне и да придобие удобната за употреба гъвкава форма, при производството му се добавят химикали, които преминават в храната, опакована с него. Един от тях - диетилхексиловият фталат - доказано причинява рак при хората.

4. Лек полиетилен - с него се опаковат хляб, замразени храни и др. От него се правят пликовете за пазаруване.

БЕЗВРЕДЕН, но не се рециклира така масово както плътния полиетилен.

5. Полипропилен - туби за кечуп, маргарин и пр.

БЕЗВРЕДЕН, но не се рециклира масово.

6. Полистирен - пяна за изолации, чаши, играчки.

ВРЕДЕН. При производството му се използва бензен, който доказано причинява рак при хората. За основните му съставки - бутадиен и стирен, се допуска, че също са карциногенни. Не се рециклира.

7. Поликарбонат - бебешки шишета, вилици, лъжици, чинии, чаши, посуда за микровълнови печки.

ВРЕДЕН. Съдържа бифенил-А. При остаряване на опаковката преминава в храната.