Американският писател Майкъл Хеб има две фиксации - храната и смъртта. И ето че той успя да ги съчетае в новата си книга "Да поговорим на маса за смъртта". Тя се ражда от една идея отпреди 5 години, когато той създава сдружението "Смърт и обядване". То си поставя за цел да организира неофициални обеди и на тях да се обсъжда свободно най-голямото табу - смъртта.

Досега сдружението на Хеб е организирало над 200 000 такива обяда из целия свят. Книгата му прави нежна революция в мисленето на хората за смъртта. Тя дава съвети на желаещите да организират такъв обяд, както и указания за справяне с тежки ситуации като загуба на член на семейството или на близък приятел. Най-ценното в нея обаче е подходът към собствената смърт. В крайна сметка никой не е останал жив след нея.

“Нашият начин на умиране е сбъркан", казва Хеб, който сега е на 43 години. Когато бил на 13 г., умрял баща му и оставил празнина, която майка му и другите роднини обградили с мълчание.

“Откритият разговор за предсмъртната ни воля е най-важното нещо, което можем да направим, за да променим отношението към смъртта и самия начин, по който умираме. Ние сме неграмотни за смъртта и с отказа си да я обсъждаме ставаме и безпомощни пред нея", казва Хеб.

В интервю за в. "Гардиън" той споделя своята философия за справянето със смъртта. "Макар да не можем да я победим, ние все пак можем да упражним някакъв контрол върху нея", убеден е той и дава следните препоръки:

1. Помни, че ще умреш

Според Хеб хората избягват да говорят за смъртта, защото подсъзнателно не вярват докрай, че са смъртни. "Ние смятаме, че сме изключение от правилото. Щом не сме изпитали нещо, трудно го разбираме и трудно говорим за него." Изключения обаче няма, рано или късно ти ще се срещнеш със своята смърт.

2. Не отлагай разговора за нея

"Смъртта е реалност. Искаме ли обаче да сме подготвени за нея? Ако не сме, за каква отсрочка ще се молим пред лицето й?", казва Хеб. Според него е по-добре да се говори за смъртта още докато човекът е добре със здравето, а не когато наближи краят за него, за родителите или за близките. "Да мислиш и да говориш за смъртта, определя начина, по който живееш. Ако си готов на такъв разговор, ти вече не си потиснат от него", казва Хеб.

3. Не е вярно, че умираш сам

Всеки се изправя сам срещу собствената си смърт и така смятат всички. Но Хеб не е съгласен. "В тая област експерти няма. Според мен човек може да намали страданието на умиращия, ако е до него колкото може повече. Много хора започват да умират още когато си чуят диагнозата. Но все пак човек живее, докато умира, нали така. Има много ползи от това да си там до последния му дъх. Една от тях е да се задълбочи връзката ти с умиращия. Хората страдат повече и по-дълго за човек, когото не са знаели как да почетат в последния му час."

4. Ако има желание, има и начин

Статистиката показва, че ние сме крайно неподготвени за смъртта. Повечето хора не оставят книжата си в ред. 60% от умрелите в Англия нямат завещания, а в САЩ - 57%. Според Хеб това е лошо не само в практически смисъл. То издава нежелание да се обсъжда смъртта. “Документите са важни, но още по-важно е подробното обсъждане. Ако искаш някого за свой застъпник или адвокат, не е достатъчно да подпишеш пълномощно. Искаш той да разполага с цялата информация за теб. Същото е и с изпълнителя на твоята последна воля. Трябва да си сигурен, че този човек те е разбрал докрай. Кажи му точно какво искаш, и то още когато си в състояние да го направиш с пределна яснота."

5. Реши какво погребение искаш

Важно е за умиращия да определи как да се постъпи с тленните му останки. Но това е още по-важно за опечаленото семейство. Като дадеш да се разбере, че не желаеш оръдеен лафет, теглен от 6 бели коня, и че избираш ковчег от фазер, а не махагонов с пиринчени дръжки, ще спестиш много пари на близките си и ще ги избавиш от хватката на погребалните бюра. Разходите за погребението не са мярка за обичта към покойния.

6. Погрижи се за наследството си

Всеки човек оставя свое наследство. Грижата за него спестява много ядове на другите. Като се разпоредиш с наследството си и разясниш своята воля на близките си, ще им спестиш доста боричкания след смъртта ти.

7. Говори и с децата

В разговора за смъртта може да включиш и деца, но трябва да се съобразиш с нагласата им. Ако са любопитни или уплашени - говори им. Ако не проявяват интерес - не настоявай.

8. Недей да страниш от опечалените

"Ние избягваме да говорим за смъртта с хора, които са загубили близък. За да не им причиним болезнено припомняне. Това е безсмислено, защото те постоянно мислят за своята загуба. Така само се откъсваме от тях, губим ги като приятели, а и те - нас.

9. Господ не променя нищо

Казват, че вярата в задгробния живот смекчава болката от смъртта, но Хеб е скептичен. “Вярата има значение, но то не е голямо. Скръбта застига и вярващи, и невярващи. Ако вярата ти е оправдание да избягваш темата за смъртта, не си правиш добра услуга", казва той.

10. Смъртта не е медицинско понятие

Според Хеб смъртта е хуманитарен феномен, а не медицински акт. “Работата на лекарите е да ни поддържат живи. Но смъртта е нещо стратегически различно и то не бива да бъде оставяно в ръцете на тактици”, казва писателят.