Към нея има пристрастяване като към опиат
Туморите се хранят със захар и екип от университета в Юта доказа това с позитронен томограф. Така връзката между захарта и рака вече е безспорна.
Раковите клетки са пригодени да се хранят със захар. Поради това те имат двойно повече рецептори за инсулин в сравнение със здравите клетки. Според научния екип захарта буквално подхранва туморния растеж.
Томографът показва как раковите клетки се хранят и как, ако бъдат лишени от захар, изпадат в глюкозен глад, спихват се и умират. Ето защо според учените всеки, който се възстановява от рак или пък просто иска да се предпази от него, трябва първо да скъса със своето пристрастяване към захарта.
А че сладко се яде поради пристрастяване е научно установено, макар на мнозина да им звучи смешно.
"Пристрастяването към храна е трудно уловимо, защото насладата от нея се изпитва в същите мозъчни центрове, които реагират и на наркотици", обясняват учените. "А захарта е ценна за мозъка, тъй като консумацията й освобождава упойващи вещества и хормона допамин. Поради това възниква пристрастяване към нея."
За болните от рак захарта е много по-опасна, отколкото за здравите хора. Консумацията й трябва да бъде спряна, ако са налице следните симптоми:
1. Често забравяне.
2. Ядене на все повече и повече захар.
3. Главоболие, тремор и симптоми като при грип в резултат на продължително лишаване от захар.
Пристрастяването има различни степени. Ако консумирате много захар и се улавяте да мислите все по-често как да си я набавите, а без нея страдате, вие сте подвластни на този опиат.
Най-добрият начин да се справите е пълният отказ от сладко. Захари обаче има в много храни. И за разлика от наркоманията не може да се очаква човек да отреже изцяло източника на зависимостта си и да спре изобщо да яде. Нужен е отказ само от сладки храни с прости въглехидрати.
Първо обаче човек трябва да се подготви. Да премине на храни, богати на фибри и белтъчини, за да не огладнява. В противен случай гладът ще го тласка най-напред към сладко и той няма да успее да удържа импулса си.
Коментари