Има два вида рак на гръбначния мозък - левкемия и множествен миелом, който лекарите упорито наричат "мултиплен".
Днес хората с такава диагноза живеят доста по-дълго в сравнение с ХХ век. През 1975 г. например за болния от левкемия е имало само 33% шанс да изкара още 5 години. През 2010 г. този шанс вече се е удвоил до почти 66 процента.
За множествения миелом тези проценти са съответно 26% за 1975 г. и 53% за 2010 г.
В онкологията 5-те години живот с вече открит рак са стандартна мярка за т.нар. преживяемост. С нея пък се измерва ефективността на лечението. Ако този срок бъде достигнат и болният е жив 5 години след началото на лечението, той се води излекуван.
От данните се вижда, че и при двата вида рак за 35-40 години ефективността на терапиите се е увеличила поне двойно. Това се дължи не само на по-добрите лекари и по-ефикасните апарати и медикаменти, но и на поддържащите грижи с антибиотици и средства срещу повръщане.
В резултат днес болните от хронична миелоидна левкемия, ако са лекувани с инхибитори на тирозин киназата, живеят средно толкова дълго, колкото и връстниците им без левкемия.
Болните от множествен миелом трябва отначало да бъдат лекувани с комбинация от три или четири медикамента. Те намаляват риска от влошаване на болестта или от смърт с над 50% в сравнение с по-старите медикаменти за същата болест.
За много и много от болните обаче дори и най-модерните терапии не действат. В такъв случай раковите клетки на левкемията или на множествения миелом се размножават безконтролно в гръбначния мозък и запълват ценно място. В резултат нормалните клетки в него умират и гръбначният мозък губи способността си да произвежда кръвни клетки - червени, доставящи кислород в тъканите; бели - борещи се с инфекциите, и кръвни плочки - прекъсващи кървенето.
При нефункциониращ гръбначен мозък смъртта настъпва по много начини. Проучвания показват, че болните от левкемия най-често умират от инфекции - бактериални, гъбични или и двете наведнъж. Кървенето също е честа причина за смърт - в мозъка, в белия дроб или в храносмилателния тракт.
Коментари