Страдащите от много рядка психическа болест вярват, че са умрели - изцяло или отчасти. Нарича се Синдром на Котар или Синдром на ходещия труп и е описана във в. "Вашингтон пост".

Болният твърди, че е мъртъв или че части от тялото му ги няма. Той аргументирано отхвърля всяко доказателство за обратното.

Болестта е включена в Международния опис на заболяванията. "Това е много рядко съчетание на психоза, клинична депресия и шизофрения", пише вестникът. "Човекът в плен на тази заблуда вярва, че умира или че вече е умрял, че липсват части от тялото му и поради това няма нужда да прави неща, присъщи на живите хора - ядене, пиене, хигиена и др."

Болестта е описана за пръв път от французина Жул Котар през XIX в. Той разказва за жена, която твърдяла, че "няма мозък, нерви, стомах и черва. В гниещото й тяло имало само кожа и кости".

Вестникът цитира пациентка, която загубила представа за реалността, след като припаднала в самолет. Месец по-късно съобщила на мъжа си, че тогава всъщност е умряла. "Убедена бях, че съм умряла във въздуха и че това сега е моят втори живот", казва тя. По-рано тя е имала биполярно разстройство, но се възстановила.

Болестта е изключително рядка и поради това в медицинската литература има само описания на конкретни нейни случаи, но не и изследвания.

През 2013 г. англичанин на име Греъм дава интервю за сп. "Ню сайънтист". Той има Синдром на Котар и смята, че е без мозък. Твърди, че го е умъртвил при опит за самоубийство. Казва още, че често ходел на гробищата, "за да съм възможно най-близо до смъртта". "Няма защо да говоря, да ям или да правя нещо", добавя той. Състоянието му се подобрило с лекарства и психотерапия.