Защо лекарските престилки вече не са бели

Синият цвят е относително ново изобретение. В природата той се среща рядко - сините животни, плодове и зеленчуци са единици. За древните художници цветът е бил непознат. Пещерните рисунки са без сини мазки. В старогръцкия език няма дума за синьо. Омир например описва в "Одисея" морето като "винено тъмно". Синьото липсва в исландските саги, в Корана, в древните китайски текстове и в още хиляди стари ръкописи.

Единствената древна култура, която има дума за синьо, е египетската. Тя е и единствената, която е изнамерила начин да произвежда синя боя. Палитрите на художниците са били ограничени до "земните цветове": червено, жълто, кафяво, черно. Синьото се появява чак когато египтяните се заемат с минно дело и добиват лазулит (lapis lazuli) - полускъпоценен камък, открит за пръв път в Афганистан преди 6000 г. Този камък е рядък и поради това е много скъп. Използван е за украса на гробниците на фраоните. С него са сравнявани очите на Клеопатра.

Било е прекалено скъпо да се получи синя боя от камъка, така че преди около 4500 години египтяните създават първия в света изкуствен пигмент. В нещо като Бунзенова пещ нагряват мед, варовик и пясък и получават меднокалциев силикат. Той е тюркоазено син и се използва в целия античен свят чак до IX век.

И други древни цивилизации правят същото. В Китай медта се смесва с тежки елементи като живака и се получава синьо багрило. Приписвали са му лечебни свойства и са го добавяли в отровни "целебни" смески. Според Хайнц Берке, химик от университета в Цюрих, който е проучил историята на синята боя, "40% от китайските императори са страдали от отравяне с тежки метали"

Маите също са създали трайно и ярко синьо багрило. Използвали са го в рисунки, керамика и мажели с него телата хората, принасяни в жертва. Установени са две от съставките му - индиго и палигор (вид глина). За третата, както и за технологията на добив учените още спорят.

Синята боя е скъпа, защото се добива трудно. Става много търсена след 431 г., когато на събора в Ефес християнската църква обявява култа към Дева Мария. Нейният лик става много популярен, а тя обикновено се изобразява със синя роба, както подобава на небесна царица. Така синьото започва да символизира истината, мира, добродетелта и властта. Това е цветът на богатите и божествените до началото на индустриалната революция. Тогава са изобретени евтини сини багрила и цветът пленява въображението на художниците. Пикасо например има свой Син период, след като се мести от Париж в Барселона през 1901 г. Картините му в следващите 4 г. са в синьо и синьо-зелено и все изобразяват несретници - просяци, слепци, улични гамени, старци.

Днес синьото прелива отвсякъде, но вече е символ на чистота и здраве. Затова и престилките на лекарите и медицинските сестри от бели станаха сини.