Гъбите съдържат полезни вещества, каквито няма в другите храни. Но им липсва тъкмо онова, което кара хората да налитат на плодовете и зеленчуците - яркият червен или зелен цвят. Природните храни в тези цветове са много полезни за здравето, тъй като са богати на антиоксиданти. А при гъбите е точно обратното - ако са червени или зелени, май са отровни.

Какво значи "отровни" обаче? Единици са гъбите у нас, които необратимо увреждат черния дроб или причиняват смърт. Повечето неядливи гъби причиняват само натравяне, което се изразява в разстройство, повръщане и др. В детските книжки с илюстрации на Лазаркевич обаче гъбите в гората са червени. Това е фатално сгрешен сигнал, който все още взема жертви. Защото в подсъзнанието си детето запечатва, че щом Червената шапчица бере червени гъбки, те са ядливи. И посяга на тях като възрастен човек. Червената мухоморка обаче е сред най-смъртоносните гъби у нас.

Но трябва да си дебил, за да не запомниш как изглеждат 3-4 вида ядливи гъби и да береш само тях. Например манатарки, пачи крак, челядинки и сърнели. Те се различават достатъчно отчетливо от двойниците си. А и важи правилото да изхвърляш гъба, ако не си сигурен в нея. Тази несигурност се проявява най-често при ливадните печурки. Но пък струва ли си да се берат диви печурки, щом култивираните са евтини и пак толкова вкусни. А при култивираните гъби няма риск от натравяне.

Освен че са опасни, към гъбите има и други предубеждения. Например, че са трудносмилаеми и имат ниска хранителна стойност. А истината е, че са "хранителни бомби" и са много полезни, защото дават на организма вещества, които трудно се набавят от други продукти. Ето защо не бива да се избягват.

Гъбите са нискокалорични и бедни на мазнини. В тях няма холестерол. Фибрите им са скромно количество, но съдържат над 10 различни витамини и минерали, сред които мед, калий, магнезий, цинк и доста витамини от група Б. Богати са и на антиоксиданти като селен и глутатион, които предпазват клетките от увреждания (рак) и действат срещу възпаления.

От всички храни гъбите са най-богати на друг антиоксидант, наричан кратко ерго (ерготионеин). Има го още само в червения боб и в телешкия черен дроб, но в по-малки количества. Ерго и другите антиоксиданти са в гуглата на гъбата, а не в пънчето.

Хранителният профил на дадена гъба варира според сорта и начина на отглеждане. През 2017 г. бе проверено съотношението между ерго и глутатион в отделните видове гъби. Оказа се, че то варира до 20 пъти.

Най-баналната гъба в магазините - печурката, е богата на селен и калий, но бедна на ерго. В пачия крак, шиитаке, мейтаке и в манатарката има цели 4-5 пъти повече ерго и глутатион. Най-много ерго има в манатарката, следвана от пачия крак.

Някой гъби съдържат и витамин Д, но само ако са расли на слънце или са били облъчени с ултравиолетови лъчи при култивирането.

Хората, които обичат гъби и ги ядат често, рискуват по-малко да развият рак на гърдата и деменция, но проучванията засега не могат да обяснят защо е така.

За да се заредите с антиоксиданти, не се налага да се тъпчете с гъби. Дневната доза от 3 мг ерго се набавя с 100 г печурки или с 25 г пачи крак, шиитаке и мейтаке и само с 20 г манатарки.