За разлика от повечето европейски планини в нашите може да се развива туризъм целогодишно, казват д-р Кирил Киров и д-р Иван Василев

В Германия се строят 10 лифта всяка година

Д-р Кирил Киров е български лекар, акушер-гинеколог, завършил медицина в София и специализирал в множество водещи центрове във Франция. Практикува в частна клиника в Централна Франция.

Д-р Иван Василев е български лекар, спортен ортопед травматолог, завършил медицина в София и специализирал спортна медицина, ортопедия и травматология в САЩ и Германия. Практикува в частна клиника в Южна Германия. През 2011 г. създава Спортсклиник Еуровита в София, акредитирана като FIFA Medical Centre of Excellence. Д-р Иван Василев

Д-р Иван Василев

- Има ли ясна научна връзка между развитието на планинския туризъм и спортове и здравословното състояние на хората?

- Д-р Киров: Планинските спортове са вероятно най-ефективният начин за осигуряване на целогодишни възможности за физическа активност на хората. Има категоричен научен консенсус, че регулярната физическа активност има позитивен ефект върху рисковете от болести на сърдечносъдовата и други жизненоважни системи, на опорно-двигателния апарат и оттам се намалява смъртността. Научни изследвания категорично доказват позитивния ефект на спортната активност и върху психичното здраве,

намаляват се

стресът,

рисковете

от депресия

и все по-често срещаният т.н. burn out синдром.

Д-р Василев: Д-р Киров е абсолютно прав, аз бих допълнил, че това важи особено за държави като България, където населението застарява. Обездвижването на един възрастен човек е основен рисков фактор за задълбочаването на тези страдания. Спортът безспорно подобрява жизнените функции на хората в третата възраст и спомага за дълголетие. Затова ходенето и спортуването в планините е преди всичко здраве и живот. Явно Франция и Германия са го разбрали отдавна, а в България сме оставили възрастните да се ограничават с домашни занимания, а децата да стоят пред компютрите.

- Какво правят западните държави в тази посока, което в България пропускаме?

Д-р Киров: Що се отнася до политиките във Франция, мога да ви кажа, че държавната политика за обществено здраве чрез спорт във Франция датира още от средата на ХIХ век. Днес здравеопазване, здравословно хранене, спорт и обществено здраве са слети в една обща политика. Наскоро завърши 5-годишна национална програма (2011-2015 г.) по хранене, физическа активност и здраве – тя съдържаше конкретни цели, конкретни инструменти и постигна конкретни позитивни резултати, като например реализирането на мерки за достъп на хора с неравностойно положение (инвалиди, хронично болни и възрастни) до природните дадености и свързаната с тях физическа активност.

Д-р Василев: В Европа съществува проблемът на застаряващо население, затова повишаването на физическата активност влиза в общата рамка на превенцията. За разлика от България европейските държави отдавна са разбрали, че здравето се опазва превантивно – това повишава качеството на живот и намалява разходите за здравеопазване. В Германия всяко едно населено място, малко или голямо, има поне 1 спортен клуб, стадион, тенис кортове и други спортни съоръжения, изградени както от общините, така и от частни предприемачи.

В България, за жалост, вече няма такава практика или възможност за масов спорт, но дори и съществуващите природни дадености, особено в планините, не могат да бъдат използвани поради криворазбран или насаждан страх от унищожение на природата.

Аз съм роден и израснал в полите на Витоша.

От 4-годишен

практикувам

ски спорт,

като първите уроци получих от баща си. Спомням си как почти всички мои съученици и приятели като д-р Киров всяка събота и неделя грабвахме ските и прекарвахме цял ден на Витоша... Колегите ми от Германия слушат със завист историите, които съм им разказвал, но, за жалост, и недоумяват как е възможно тази практика днес да е само спомен.

- Как французи и немци развиват своите планини? Строят ли се нови писти и лифтове? Помага ли държавата и как?

Д-р Киров: Франция традиционно е държавата, изграждаща най-много нови лифтове в Европа – между 25 и 45 нови съоръжения всяка година. Тук е и най-големият планински курорт в цял свят – Trois Vallees, или Трите долини. Историята на този курорт започва от 1946 г. и

за 70 години са

изградени 328

писти с 600 км

дължина и

180 лифта

През последните години се наблюдава политика по превръщането на планините в още по-завършени целогодишни туристически дестинации за всички хора – както здрави, така и тези с увреждания и хронични заболявания, на което лично съм свидетел.

Д-р Василев: Германия е една от държавите с най-екологично насочена политика, но въпреки това подкрепя развитието на планините като целогодишни туристически дестинации. Тук също се строят непрекъснато нови лифтове – вероятно около 10 всяка година. Управлението на областите е строго локално, тъй като Германия е федерация – местното правителство и местните общини развиват туризма. Федералното правителство по правило се грижи за координацията. Например водоемниците, нужни за правенето на изкуствен сняг, се финансират от общините, защото могат да бъдат използвани например за гасене на пожари през летните месеци.

- Какво мислите за ситуацията в България? У нас, изглежда, противопоставянето между неправителствени организации с екологични лозунги и туризма, спортовете и общественото здраве е достигнало критичната си точка?

Д-р Киров: Доколкото знам, ние сме сред първенците на Европа по планинска територия като дял от цялата държава. Планините ни може да не са най-високите на континента, но предлагат идеална комбинация между подходящи стръмни склонове за ски и планински поляни за летен туризъм, които познавам от детска възраст. За разлика от повечето европейски планини българските могат да се развиват за целогодишен туризъм. Но както разбирам от медиите, някои работят срещу това развитие.

Д-р Василев: Имайки преки наблюдения върху развитието на планинския спорт и туризъм в България, установявам липсата на логика в съществуването на уж пълен политически консенсус за развитието им като носител на здравни, икономически, социални и политически ползи, от една страна, и, от друга страна – липсата на действия, дори възпрепятстване в тази насока. Смятам, че решението на Министерския съвет от 28 декември за втория лифт в Банско е едно добро начало това да се поправи.