Повишеният холестерол е в топ 5 на рисковите фактори за сърдечносъдови болести и инфаркт. Трябва да се държи под око, особено ако в семейството има ранен инфаркт, инсулт или дислипидемия.

Холестероловият профил е задължителна част от обстойния профилактичен преглед, който за здрав човек се прави веднъж годишно.

Изследването показва нивата на общия холестерол и на неговите фракции: LDL, или т.нар. лош холестерол, HDL - добрия холестерол и триглицеридите.

“За да са достоверни резултатите, изследването трябва да се провежда на гладно, след като са минали най-добре 12 часа от последното хранене, въпреки че някои приемат и 8 часа”, обяснява доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска”.

Общият холестерол трябва да е до 5 милимола на литър кръв (мерната единица в Европа е mmol/l). Стойността на LDL холестерола

трябва да е под

3 за здрави

хора, а за сърдечноболни предишната норма до 2,6 е понижена на под 1,8. За добрия HDL холестерол допустимата стойност е над 0,9 до 1,2. Триглицеридите трябва да са под 1,7.

“Всяко отклонение, особено ако е в граничните стойности между нормата и патологичния резултат, трябва да се повтори, за да се изключи потенциална грешка на лабораторията. Възможни са 5 до 10% отклонения, които се смятат за грешка на измерването”, уточнява доц. Василев. Повторното изследване може да се направи още на следващия ден.

Много се спори по генералния въпрос възможно ли е само с диета да се нормализират нарушенията в кръвно-мастния профил. Верният отговор зависи от конкретния случай.

“Ако отклонението е в рамките на 10 до 20% над горната граница на нормата за даден липид, може да се очаква, че с диета е възможно да се коригира. Става дума обаче за желязна дисциплина и диета до края на живота, а не само за 10-ина дни”, обяснява доц. Василев.

Ако резултатите са 30-50% над нормата, само с диета едва ли може да се постигне желаното подобрение. В тези случаи прицелните стойности изискват лекарствена терапия. Лекарствата за дислипидемия се наричат статини, а при повишени стойности само на триглицеридите се използват фибрати.

Друг вид лекарства с активна съставка езетимиб пък се прилагат за захващане на холестерола в червата. “Има стъпаловиден подход в терапията. При дислипидемия, както и след сърдечносъдов инцидент тя е доживотна”, уточнява доц. Василев.

За общото намаляване на холестерола и на “лошите” му фракции LDL и триглицериди може да се прилагат някои нутриенти, сочат международни проучвания. Чрез тях се действа срещу усвояването на холестерола, възпалението в организма, оксидативния стрес и за укрепване на кръвоносните съдове. Това сочат част от изводите на Марк Хюстън в американското издание “Хранителни и интегративни стратегии в сърдечносъдовата медицина” от 2015 г. Ето някои от полезните храни и добавки, за които има доказателства, че помагат.

Витамин С като добавка към дневния хранителен режим може да намали лошия холестерол и триглицеридите, сочи анализът на 13 големи проучвания, в които са давани поне по 500 мг витамин С всеки ден в продължение на 3 до 24 седмици. Най-значими резултати са показали участниците с най-високи изходни нива на липидите и с най-ниска серумна концентрация на витамин С.

Витамин В3 също е ефективен при дислипидемия, но във високи дози. Приемът трябва да бъде консултиран с лекар.

В борбата с холестерола се включват и пробиотиците във високи дози. Става дума за прием на комбинирани пробиотици в дози 60 до 100 млрд. организма на ден. Те са средство за елиминиране на холестерола и за пречистване на жлъчката.

Нарът е мощен антиоксидант, намалява лошия холестерол и помага за нормализиране на високото кръвно особено при хора с висок оксидативен стрес, пише Хюстън. Дневната доза е 1-2 чаши плод нар или около 240 мл сок.

Голям помощник срещу високия холестерол е и чесънът. Доказано е, че приемът на 600 до 900 мг стандартизиран алицин (активното вещество на чесъна) на ден намалява нивото на LDL. Консумацията на стар чесън показва най-добри резултати за подобряване на ендотелната функция и еластичността на съдовете. Намалява усвояването на холестерола в червата и разгражда ензимите, участващи в синтеза на холестерола.

В борбата с дислипидемиите участват и витамините В5 (пантотенова киселина) и Е. Приемът им трябва да се консултира с лекар.

Лененото семе помага под формата на храна, като намалява възпалителната реакция в организма, инсулиновата резистентност, увеличава “добрия” холестерол и др. Препоръчваният дневен прием е от 14 до 40 г на ден. Помага и консумацията на чиа - препоръчват се по 25 г на ден.

Сусамът намалява “лошия” холестерол и се препоръчва в количество по 40 г на ден.

Срещу висок холестерол и атеросклероза помага още приемът на коензим Q10, витамин К, както и храните, съдържащи ликопен (доматите), полифеноли, флавоноиди, ресвератрол, омега-3 мастни киселини, алфа-линоленова киселина, фибри.

Българите трябва особено да внимават за холестерола, тъй като класификацията на страната ни в най-рисковата зона за сърдечносъдови болести в Европа предполага и наличието на генетична основа. Определен процент от населението

има

дислипидемия по

генетични причини

- тогава холестеролът е висок независимо от храненето и статините са неизбежни.

Ако човек покаже отклонения в липидния профил, това не го прави сърдечноболен, но означава, че има огромен риск да развие съдово заболяване. Промяната в начина на живот, а ако се налага и лекарствената терапия, забавят развитието на атеросклерозата. Тя е процес, който започва при всеки човек още на младини. При някои обаче протича много остро и води до ранни тежки изяви - стеснения и запушвания на кръвоносни съдове. Атеросклерозата засяга всички съдове по различен начин, но определени органи - най-често сърцето, се увреждат по-тежко. Крайните прояви на атеросклерозата са инфарктът и инсултът, а когато са засегнати периферни кръвоносни съдове и не се вземат мерки навреме, се стига и до ампутация на крака.