Най-трайните лидерства на България в световни класации са все в черната статистика - по степен на удовлетвореност от живота (щастие), по сриващи се демографски показатели и по смъртност от сърдечносъдови болести. Излиза, че днес българите са нещастни, застаряващи, умиращи най-много от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност.

По-внимателно вглеждане вероятно би открило връзка между трите, а промяната на тези показатели трябва да е сред целите на всяка политика.

И ако за управленски решения, които да подобряват живота ни, периодично оторизираме хора, остава личният избор на поведение - как да останем здрави по-дълго, да се радваме на живота и да живеем по-качествено.

Промяната на статистиката, че над 65% от смъртността в България се дължи на сърдечносъдови заболявания, е и лично дело. Нужни са знания, четене от достоверни източници и консултации с компетентни лекари и други специалисти.

Така се повишава личната здравна култура, а тя води към решението да следваш здравословния избор всеки ден, да го направиш начин на живот - за себе си и за семейството. За днешните българи в активна възраст това не е лесно - заради глобалното замърсяване, ниския икономически стандарт, лошото качество на масовите храни, все по-високата скорост на ежедневието с все по-малко лично време и произтичащия от това стрес.

В. “24 часа” стартира поредици за профилактика на болестите, от които умират най-много българи. Нека се научим да живеем по-добре.

Тема на първата поредица “5 стъпки за здраво сърце” са сърдечносъдовите болести.

Сърдечносъдовата профилактика е сложна наука, на нея са се посветили хиляди от най-светлите умове по света.

Но има няколко прости стъпки, които всеки може да спазва, да ги превърне в навик, преди опасността да е дошла.

Първият е: пийте вода. Достатъчната хидратация е главен фактор за здравето. Ако сте забелязали, първата работа в болниците е да поставят на болния човек система с физиологичен разтвор.

Това всъщност е вода и рязко подобрява състоянието на всеки болен или пострадал човек. Затова пийте вода - поне 30 мл на килограм живо тегло. Тоест, ако тежите 100 килограма, трябва да изпивате поне по 3 литра на ден. Като задължително една чаша трябва да е преди лягане. Съотношението е много важно. Забравете общите препоръки за литър и половина вода на ден. Това е доза за 50-килограмова манекенка. Претеглете се и сам изчислете колко вода ви е нужна.

Добрата хидратация има отношение към сърдечносъдовото здраве, макар често да се подценява. Редовното пиене на вода се учи. Достатъчно е една седмица да държите пред очите си нужното количество вода и да си казвате: “Това до довечера трябва да се изпие”. В първите дни пиеш, без да си жаден, а малко насила, но след това става навик и потребност.

Пиенето на

вода помага за

детоксикация,

справяне с

излишните

килограми,

постигане на алкално-киселинно равновесие, а също и разкрасява.

Водата увеличава количеството кръв, което циркулира. Така работят по-добре всички органи и системи на човешкия организъм. Бъбреци, кожа, черен дроб. Водата е най-добрият диуретик, което е добре за кръвното налягане.

Затова се научете да пиете още докато сте млади, но и късно да започнете, е по-добре, отколкото никога. Водата е и главен алкализиращ фактор - ако случайно не е кисела, но такива са рядкост.

За да запазим здравето на сърцето по-дълго, първо трябва да знаем какво го застрашава. Основните рискови фактори са пушене, високо кръвно, висок холестерол, висока кръвна захар. Те формират различни “рискови профили” в комбинация с пола, възрастта, генетичната обремененост и начина на живот. Целта е човек да управлява риска - най-добре е, докато не е дошла болестта, а ако тя вече е факт, от следването на терапията и борбата с рисковите фактори зависи бъдещето.

Общият сърдечносъдов риск се определя чрез SCORE система, която отчита наличието и комбинациите от рискови фактори, обяснява доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска”. Не може да се определи кой от рисковите фактори е номер едно, защото те действат независимо един от друг, а комбинациите между тях, съотнесени към пола, възрастта, генетичните особености и географското местоположение, дават различна степен на риск. Така Европейското кардиологично дружество е разделило Европа на 4 зони на сърдечносъдов риск.

България попада

в най-опасната,

IV зона, където

рискът за

инфаркт и инсулт

е най-висок,

а изявата на заболяванията - най-тежка.

Гените, полът и възрастта са непроменимите фактори, но всички останали подлежат на повлияване. Затова генералната препоръка е здравословен начин на живот или промяна към здравословен, ако човек вече е на пътя към болестта.

Най-опасният профил за сърдечносъдов инцидент е на мъж след 50-те, пушач, с диабет и наднормено тегло. При жените сърдечносъдовият риск скача с началото на менопаузата, когато отпада защитната роля на естрогените.

Пушенето е доказана директна причина за инфаркт. Освен че намалява кислорода в кръвта, то поддържа възпалението в организма и води до склонност за образуване на тромби и разпукване на атеросклеротичните плаки във всички съдове. Смята се, че ако човек спре цигарите днес, след 3-5 г. ще има изравнен риск с този на непушачите.

Наднорменото тегло е особено опасно, когато е свързано с коремния тип затлъстяване. То е налице при обиколка на талията над 80 см за жените и над 94 см за мъжете и е един от компонентите на метаболитния синдром, който включва още висока кръвна захар - над 5,6 милимола на литър кръв сутрин, висок холестерол - с високи триглицериди, артериална хипертония. За метаболитен синдром говорим, когато са налице поне 3 от тези състояния. Самата комбинация е много силен рисков фактор за инфаркт и инсулт. Обичайно при метаболитен синдром човек е в преддиабетно състояние и се очаква скоро да развие диабет, ако не вземе мерки.

Мастната обмяна, която при нарушения се изявява с висок холестерол, се влияе много силно от начина на хранене. Важно е полиненаситените мастни киселини в дневния порцион да са повече от наситените, да не се допускат трансмастни киселини (най-често чрез продукти с хидрогенирани растителни масла), а въглехидратите да са в умерено количество и да не се приемат вечер. Десертите със захар и въглехидратните храни като пица и паста, а също

ориз и картофи

не бива да се

ядат на вечеря

В такъв случай те не се “изгарят” с активна физическа дейност, а се складират като мазнини. Достатъчният прием на фибри също е от значение за баланса на мазнините. Според американски източници нужната доза за добра функция на червата е поне 50 г фибри на ден. Те препоръчват комбинирането на сурови и сготвени зеленчуци, като се избягват замърсените с пестициди.

Колкото и да е дисциплиниран човек на масата обаче, ако холестеролът му обичайно е 6 и повече милимола на литър кръв, диетата няма да помогне. В такива случаи става дума за генетични причини и спасението е в лекарствата, наречени статини.