Този извод е голямата изненада в проучване за дълголетието.

Лесли Р. Мартин е професор по психология в университета “Ла Сиера”.

Изследванията ѝ са свързани с личността и психосоциалните фактори като ключови за риска за здравето и смъртността. Нейните повече от 20 г. работа в тази област са описани в книгата “Проект “Дълголетие” с резултатите от най-мащабнoто изследване върху продължителността на човешкия живот. В книгата се анализират резултатите от 80-годишно проучване, в което участват над хиляда души. Още през 1921 г. американският учен д-р Луис Терман подбира 1528 деца от Сан Франциско на възраст от 11 г. В продължение на десетилетия екипът изучава техните хобита, предпочитания, начините, по които прекарват свободното си време, игрите им, браковете на техните родители и други фактори, като например били ли са старателни, екстровертни или весели. Резултатите, описани в книгата, развенчават редица митове.

Проф. Мартин е сред лекторите на форум “Дълголетие”, който ще се проведе в столичния City Mark Art Center на 29 октомври. 

В. “24 часа” е медиен партньор на форума.

- Проф. Мартин, интуитивното усещане на хората е, че щастливият човек живее по-продължително и в по-добро здраве до късна възраст, споделяте ли тази хипотеза?

- Много хора вярват, че щастието води до здраве, защото двете често са свързани. Но това не означава, че щастието е пряка причина за добро здраве - това е много важен момент.

Прекомерно

щастливи и

оптимистични хора

могат да подценяват

рисковете

за здравето си и по този начин да не предприемат предпазни мерки или да следват медицинските съвети. В този случай по-оптимистичните и щастливи хора може да бъдат по-малко здрави. Това не значи, че хората трябва да избягват щастието - всеки иска да се радва на добър живот, изпълнен с щастие. За щастието могат да допринесат фактори като социални взаимоотношения и поведения, които ви правят по-здрави и по-щастливи.

- Какви митове разбиват изводите от най-голямото проучване върху дълголетието, в което имате съществен принос?

- Имаше много съвети, които разгледахме и в крайна сметка се оказаха нищо повече от митове. Неща, които крият в себе си доза истина, но са толкова зле тълкувани и клиширани, че са се превърнали наистина в лоши съвети!

Сред тях основните заблуди включват следните идеи:

- Да работиш усилено, е лошо за теб - по-добре е да не се пренатоварваш и да се пенсионираш веднага щом можеш;

- Жизнерадостните и оптимистични хора живеят по-дълъг живот;

- Сключването на брак е добре за вашето здраве;

- Ако искате да запазите здравето си, не забравяйте да ходите редовно на фитнес.

- Доколко случайностите се намесват в съдбата ни? В България има поговорка “Каквото ти е писано, ще стане”, но и в народната мъдрост на много култури има подобно послание, че е предопределно как ще протече животът ни. Това към истините или към фикциите го причислявате?

- Науката не подкрепя идеята за предопределението. Но със сигурност има неща, които можем да направим ние самите в усилието да повишим шансовете си да живеем по-дълго, да бъдем по-здрави и да се наслаждаваме на повече щастие и удовлетвореност от живота ни.

Безспорно е, че не можем да контролираме всичко, което се случва с нас. Безсмислено е да губим енергия за неща, които не можем да променим.

Например знаем, че наследствеността, нашите гени играят роля в здравето и дълголетието и не можем да контролираме гените, с които сме се родили.

Но комбинацията от гените, които получаваме от родителите си, определя просто нашата изходна база, рамката за бъдещото развитие. Можем да приемем, че хората имат определени

генетични

предразположения,

които след това

могат да бъдат

преработени

в рамките на възможното. Крайният резултат може да се оптимизира. Заложеното предразположение в генетичната рамка може да се осъществи или да не се осъществи според условията.

- Изготвянето на научен труд не е като създаването на художествено произведение, за което често авторите казват, че творбата сама “диктува” развоя си и понякога дори ги изненадва, има ли в резултатите от вашето изследване неочаквани дори за екипа изводи?

- Да, научната работа не е като произведение на изкуството, данните диктуват констатациите. Понякога откриваме, че нашите хипотези са неправилни или само частично верни. Нашите открития за веселието и оптимизма и предположенията, че са свързани със здравето, са добър пример за това.

Много хора споделят идеята, че щастието, оптимизмът и доброто настроение са тайните за добро здраве. Ако е вярно, би следвал извод, че ако се разболеете, бихте могли да възприемете положителна нагласа и да се възстановите по-бързо. Но докато провеждахме нашето изследване в продължение на десетилетия, разкрихме една от най-големите изненади на целия ни проект: за веселите и оптимистични деца е по-малко вероятно да доживеят до дълбока старост, отколкото техните по-трезви връстници!

Повечето от проучванията за оптимизма и здравето досега са били сравнително краткосрочни и много от тях са фокусирани върху хора, преживели критична ситуация, например сърдечен байпас. Да си оптимист в момент, в който се изправиш пред криза, е наистина полезно. Ако вярваш, че нещата ще се подобрят, има по-голяма вероятност да се настроиш на вълна, която ще помогне да се почувстваш по-добре.

Но когато цял живот разглеждаш нещата от положителната страна, например “нищо лошо няма да се случи”, тогава е по-вероятно с годините да се натрупат ефекти, които може да са доста вредни за здравето. Например човек да прекалява със сладкиши, да не се ваксинира, да шофира с безразсъдно висока скорост. Така че традиционното разбиране за оптимизма, позитивната нагласа и здравето се оказа прекалено елементарна. Затова и нашите данни ни изненадаха и ни предоставиха по-сложно и точно разбиране на взаимовръзките.

- Разкажете ни как минава един обичаен за вас ден, какви тайни за здраве и дълголетие прилагате в своя живот?

- Аз съм малко работохолик, работя доста дълги часове и това в представите ни може да изглежда нездравословно. Но проектът ни “Дълголетие” показа, че дългите часове, прекарани в работа, не са лошо нещо, ако се наслаждавате на това, което правите, и намирате смисъл в него. Защото обичайки това, което правиш, е един сигурен начин да бъдеш здрав.

Също така обичам да съм в движение - повечето дни правя джогинг или разходки с моето куче. Често излизам през почивните дни в края на седмицата - ходя на лов, спортувам. Нашето проучване показа, че да си постоянно активен, е важно, като

не е толкова

решаващо какво

правите, а просто

да не спирате!

Така че аз бягам, защото обичам, доставя ми удоволствие, но ако на някого не му харесва, не е задължително да го прави, просто трябва да намери нещо друго - танци, тенис, градинарство, възможностите са безброй, което да отговаря на неговите предпочитания. Когато правим нещата, които ни радват, има по-голяма вероятност да бъдем постоянни. Най-важното е непрекъснатото да сме ангажирани с дейността.

И накрая, отделям време за приятелите и семейството ми. Въпреки че съм заета, обичам да прекарвам време в социални ангажименти. Данните ни от проучването показват, че това също е важен компонент за запазване на здравето.