Многобройните видове сол заемат едно от водещите места като природни средства за лечение. Влиянието и полезното действие върху човешкия организъм на солта и различните препарати от нея нарастват значително, когато човек е въоръжен със знания за лековитите й свойства.

В „Чудодейната сила на солта” от Николай Даников са дадени многобройни сведения за използването на солта в най-новата народна и в традиционната медицина за лекуването и профилактиката на различни заболявания и е разкрита огромната й лековита сила, която ни помага да запазим здравето и да удължим живота си.

Предлагаме ви да се запознаете с няколко вида сол, които се добиват по различен начин, съдържат различни мико- и макроелеменити, полезни са за различни неща и, разбира се, са на различни цени.

Видове сол

Готварска сол

По произход и начин на добиване готварската сол се дели на каменна, получена чрез изпаряване на водата, езерна и утаечна. Природните запаси от натриев хлорид на Земята са почти неизчерпаеми.

За един от най-необходимите на човешкия организъм минерали се смята каменната сол, или галитът. Този особен минерал има какви ли не цветови оттенъци, като се започне от бяло, прозрачно, сиво до червено, получавано от разсеяните частици хематит в него, а също жълто или синьо, дължащи се на частиците метален натрий. По степен на прозрачност галитът притежава слаб стъклен блясък. Основните местонаходища на природния минерал в Русия са край Москва, в Пермския край, по долното течение на река Волга. Големи запаси от каменна сол има в Украйна (Донбас), Полша, Германия и Австрия. Най-често кристалите са безцветни, синкави или червеникави. В земните недра има огромни пластове от сол. Тя се добива в мини или кариери (на открито). В общото производство на готварска сол в РФ делът й е около 42 – 43%. Тя се отличава с ниско съдържание на примеси, с високо съдържание на натриев хлорид (до 99%) и ниска влажност. Готварската сол, или натриевият хлорид, се произвежда и използва, след като минералът галит бъде пречистен. Съществуват и в различен вид се използват: пречистената и непречистената (каменната) сол, едрата и ситно смляната сол, чистата и йодираната. Произвеждат се няколко вида качество – екстра, най-високо, първо и второ. Колкото по-високо е качеството, толкова повече натриев хлорид и по-малко неразтворими във вода вещества има в солта. Естествено, че готварската сол с по-високо качество е по-солена и по-бяла. За останалите видове качество са допустими оттенъците: сивкав, жълтеникав и възрозов. Но в готварската сол от което и да е качество не бива да има примеси, които се виждат с невъоръжено око. Между другото вкусът на всяка сол също трябва да е чисто солен, без горчива или кисела жилка.

Солта, добивана чрез изпаряване, е продукт от естествени разтвори, добивани от земните недра, или от изкуствени такива, получени чрез разтварянето на каменна сол във вода и след това извличана със сонди. Соленият разтвор се пречиства от примесите и се изпарява във вакуумни апарати, при което се получава вакуумна сол, или в открити плоски съдове – изпарители. Солта, получена чрез изпаряване, има дребнокристална структура. Тя, особено вакуумната, се характеризира обикновено с високо съдържание на натриев хлорид, незначително количество примеси и минимална хигроскопичност.

Самоутаилата се, или езерната, сол се добива от дъното на солени езера. Най-големи находища са езерата Баскунчак и Елтон в Башкорстан, запасите на които могат да задоволят нуждите на цялото население на Земята за период от около 1500 години. В солената езерна вода (наричана още „рапа”) солта се утаява на пластове. Тя се отличава с това, че съдържа примеси (тиня, глина, пясък и др.), които й придават жълтеникав или сивкав оттенък, има по-висока влажност и хигроскопичност.

Добивът на сол от солените езера се извършва механично. При нейното събиране от дъното се използва различна техника: тракторни товарачи, булдозери, помпи за сол и фрезерни комбайни. Езерната сол се промива с рапа, центрофугира се и се суши. Важно е солта да бъде отделена от рапата (наситен разтвор) и от тинята, които се стичат обратно в езерото.

Утаечната, или басейновата, сол се получава в южните райони от океанската или морската вода, която се отвежда в плитки, но с голяма площ изкуствени басейни. Под въздействието на слънчевата (естествена) топлина водата от басейните се изпарява, а солта се утаява. Утаечната сол се отличава с високо съдържание на примеси и висока хигроскопичност и с това, че е цветна. Относителният дял на утаечната сол в общото производство на сол е малък – около 1 – 1,5%.

Хималайска розова сол

Преди около 200 – 250 милиона години се срещат два континента – днешна Индия и горната част на Евразия, в резултат на което след известно време се образува най-високата планина в света – Хималаите. А залежите от сол, които преди това се намирали в океана, заради движенията на земната кора все повече се издигат нагоре към повърхността, като пътьом се смесват с магмата и така се обогатяват с различни макро- и микроелементи. Ето защо хималайската сол е един от най-полезните видове сол на планетата.

Розовата сол от далечни времена е ценена от лекари и лечители заради нейните прекрасни лековити свойства. Още навремето си Александър Македонски заповядва да я извозват със слонове по индийския хребет за царските семейства и тогавашната аристокрация.

Според различни данни хималайската сол съдържа между 82 и 92 макро- и микроелемента, докато в обикновената готварска те са само 2. Хималайската сол отговаря на всички днешни стандарти за качество. Понастоящем тя се добива в планинската част на Пакистан. В непреработен вид хималайската розова сол представлява парчета с розов или виолетов цвят. Готварската хималайска сол се продава във вид на средни по размери кристали. Това е свързано с резултатите от проучванията, според които розовата сол се усвоява най-добре, когато е в кристално състояние. Точно затова към опаковката й често се прилага специална мелничка за смилане на продукта. Розовата готварска сол се използва в кулинарията, също както и другите видове от този продукт.

Лековити свойства на хималайската розова сол

Пречиства организма от шлаки, възстановява и регулира водно-солния обмен, стимулира апетита, спомага за регенерирането на клетките и за подмладяване на целия организъм; отпуска мускулните тъкани; уравновесява психичното състояние; има комплексен терапевтичен ефект, когато се използва за вани; не задържа вода в тъканите, ако се взема в нормални дози (готварската сол задържа течностите, дори да се взема в малки дози); има леко слабително и диуретично действие; подобрява циркулацията на кръвта и лимфата; напълно се усвоява от организма, защото прониква в клетките в първичния си вид, без да се преобразува; облекчава синдрома на махмурлук; помага при болки в ставите.

Индийска черна сол, или кала намак

Черната индийска сол получава преводното си название от индийски – обикновените хора я наричат „кала намак”. Наглед тя не е съвсем черна, а бледорозова и става такава, когато бъде ситно смляна. Но когато е във вид на голям къс, наистина има черен цвят, затова така се и нарича. Когато проникне в храната и поеме от влагата й, тази сол също потъмнява. В кала намак се съдържа натриев хлорид с примеси на железен сулфид, магнезий и сероводород. Защото при движението на тектоничните плочи и възникването на вулканичната активност залежите от сол са се смесвали с магмата и са се насищали и със сероводород. Тъкмо сероводородът придава на този вид сол характерния мирис. Индийската черна сол мирише специфично на сварен жълтък, но това не е проблем. Напротив, въпросното свойство може успешно да се използва в кулинарията – да стане ястието по-пикантно или да се заменят яйцата от съответните класически рецепти. Кала намак не повишава съдържанието на натрий в организма, затова е подходяща за сърдечно болни и за хора, които страдат от отоци.

Френска сива сол Sel Gris

Сивата келтска сол е ароматна морска сол, която се добива по атлантическото крайбрежие на Франция. Тя се получава в околностите на град Геранд на Бретанското крайбрежие, по технологии, проверени през вековете. Чистата морска вода от Атлантическия океан постъпва по специални канали в изкуствените солени езера. През горещите дни под влияние на слънцето и слабия вятър в тях се образуват кристалите сол. Тънкият горен пласт от солни кристали внимателно се събира на ръка, преди солта да се е утаила. От този пласт се получава солта Фльор де Сел, която представлява много ситни и нежни кристали, образуващи се на повърхността на солените лагуни. Тя притежава ясно изразен аромат на водораслите от водната повърхност. Тези зрънца са едни от най-скъпите кристали сол. Високата им цена е напълно оправдана. Първо, въпросната сол притежава уникални свойства – с нея е почти невъзможно храната да се пресоли. Второ, кристалите й се събират на ръка. Трето, от 40 кг груба сурова сол се получава само половин килограм Фльор де Сел. Между другото тя трудно се намира на пазара. Повечето сол, произвеждана за една година, се поръчва предварително от елитните ресторанти и за свободна продажба в най-скъпите гастрономи по света остава съвсем малко. В списъка на производителите на елитна морска сол Франция безспорно заема първо място.

Мелдонска сол

Тя е бързо разтворима, люспеста сол, която се произвежда в Англия от края на XIX век. Не е осквернена, така да се каже, от никакви вещества, които да пречат на уплътняването й. Мелдонската сол има верни поклонници измежду готвачите, които харесват особената й текстура. На вкус е почти платонически идеална. Добива се в околностите на Мелдон, в графство Есекс, в Югоизточна Англия. От 1882 година в Мелдон много от семейните предприятия се занимават с получаването на морска сол, като изпаряват вода от естуара на река Блекуотър в огромни казани (плоски съдове) върху открит огън. Първо я изсушават на въздух, а после в пещи. Получаваните люспи са доста едри, до 3 мм, и приличат на Фльор де Сел. Но меките, пухкави снежнобели кристали на английската морска сол са по-сухи от тези на френската й посестрима, а и цената й е много по-ниска. Мелдонската сол се използва само за готови ястия.

Хавайска сол Алаеа

Тя може да е различна на цвят, но обикновено е розова. Такава я прави железният оксид, който се съдържа в розовата вулканична глина, с която смесват солта. Тази сол е много твърда и се разтваря много бавно. По принцип оттенъците й са от съвсем червено до черно, но зависят от вулканичните примеси. Солта има своеобразен вкус. Червената например оставя в устата сладникав вкус, а черната – ясно изразен лешников. Получава се лесно – чрез изпаряване в плоски съдове като всяка морска сол. Солта Алаеа се използва почти за всички ястия: червената – за свинско и говеждо на скара, черната – за морски дарове, салати, пилешко и дивеч.

Черна (четвъртъчна) сол

В началото на миналия век никой не би се изненадал да види черна сол. Четвъртъчна сол е имало на всяка трапеза – при господа и при селяни, при фабриканти и търговци, при студенти и свещеници. Тя е била смятана не просто за подправка, а за чудодеен лек.

Открай време четвъртъчна сол е правена само в Русия и само веднъж годишно – за Великден. В градовете и селата от Костромска, Ярославска, Владимирска губерния, а и в самата столица Москва най-големият християнски празник – Великден, е бил немислим без тази сол. Последният четвъртък преди светлото Възкресение Христово се нарича Велики. На този ден е било прието хората не само да се потапят във водата през дупка в леда или да се къпят, но е имало и много други обичаи.

Между тях е и направата на черна сол. Жените увивали в парче плат обикновена сол, смесена с гъста закваска, слагали я в стар лапот (груба национална селска обувка от лико) и го поставяли в печката. Някои са прибавяли ситно нарязани зелеви листа, други – ароматни билки като риган или мента. Когато солта почернеела, я смилали и я пресявали. Останалата пепел използвали като активен въглен – за извеждане на токсините от организма. А самата сол заедно с козунаците и яйцата са носели в църквата за освещаване. Червените великденски яйца е можело да се ядат, посолени само с четвъртъчна сол. И са я пазели цяла година, използвайки я за лекуване на различни болежки. Черната сол наистина притежава уникални свойства. Тя не уврежда ставите. Може да я употребяват дори хора, за които солта поначало е противопоказана. След като бъде изпечена, в солта се запазват редица минерални вещества – калий, калций, магнезий, фосфор, йод, хром. А какъв пикантен вкус и аромат придава тя на ястията! Ако поръсите с черна сол салата или филийка с масло, ще получите истинско лакомство. При това, за разлика от обикновената, тя е достатъчна в много по-малки количества.

За направата на черна сол се използва особена, специална технология на разбъркване. Всъщност качеството на черната сол зависи буквално от всичко, включително от дървата: подходящи са само брезовите. Днес черна сол може да опита всеки и така да се докосне до древната традиция, да открие за себе си изпитаните през вековете свойства на черната сол, която само по навик бива наричана четвъртъчна. Защото изобщо няма значение в кой ден е направена. Просто при изпичане (продължително време и при висока температура) обикновената сол се превръща в друг продукт с нови качества. Става много по-полезна и вкусна. Опитайте я!

Тя е естествен, екологично чист продукт без синтетични добавки и консерванти, обогатен с микро- и макроелементи.

След изпичането в черната сол в сравнение с обикновената готварска количеството вредни примеси, включително съединенията на тежките метали, е много по-малко. Въглеродът под формата на ситнопорест въглен е абсорбент, следователно изхвърля токсините от организма.

Черната сол има своя неповторим вкус на варено яйце и се прибавя към всяко ястие в края на приготвянето му (с изключение на супите). Тя е много подходяща като изискана вкусова добавка и придава пикантен вкус на всяко ястие.

Из „Чудодейната сила на солта”

Книгата може да поръчате тук!