Отглеждането става след специално разрешение

В България е разрешено легалното отглеждане на индустриален коноп, а не канабис. Това заявиха от земеделското министерство по повод появили се публикации, че и канабисът става законен.

В края на август от ведомството публикуваха промени в наредбата за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис)

Именно те не бяха съвсем точно разчетени и така

плъзна

заблуждаващата

информация, че

ще е възможно

легално да се

отглежда и

употребява

канабис

“Категорично не отговаря на истината, че се разрешава отглеждането на канабис. Става въпрос за регулиране на отглеждането на индустриален коноп за влакно, фуражи и семена за посев. Новата проектонаредба хармонизира българското с европейското законодателство. И в момента действа наредба от 2001 г., която регулира отглеждането на индустриален коноп в България”, заявиха от министерството.

Вероятно объркването идва от разликите между сортовете на растението. А в наредбата за реда за класифициране на наркотичните вещества наред с амфетамини, хероин, кокаин е и конопът. Според Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите терминът “коноп” означава листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение.

По този начин законът приравнява листната и цветовете на марихуаната с тази на индустриалния коноп, макар в последния да няма психотропни вещества.

Според Александър Червенков - председател на Българската асоциация за индустриален коноп, би трябвало за наркотик да се смята веществото в едно растение, а не самото то.

А по закон в България легално може да се отглежда индустриален коноп, който е различен от индийския, чиято цветна и листна маса се нарича марихуана. При марихуаната психотропният ефект се дължи на тетрахидроканабинола (THC). Съдържанието му в цветовете и листата на индийското растение е от 5 до 30%, докато при индустриалния коноп е под 0,2% и ефектът на напушване е невъзможен. “Индустриалните сортове коноп генетично

съдържат THC в

десетки пъти

по-малко в

сравнение с

марихуаната

Всяка година, в която сме тествали растенията, веществото е под 0,2%. Най-често резултатът е около 0,02%”, обяснява Ервин Иванов от асоциацията.

Според Червенков проблемът е в това, че Законът за контрол върху наркотични вещества и прекурсори инкриминира цветната и листна маса на индустриалния коноп, като го приравнява до марихуаната от индийския коноп. От 2001 г. насам в България, след като се засее разрешен и сертифициран в ЕС сорт, той се тества преди жътва, за да се докаже, че е индустриален, а не индийски, уточнява производителят.

Цветната и листната маса на индустриалния коноп в Европа се произвеждала и търгувала свободно с митнически номер и се преработва, като и на нашия пазар легално има продукти от ЕС, съдържащи канабидиол (CBD). Но в България това не било възможно.

Поради това европейски производители продавали у нас скъпи CBD продукти, а нашата икономика страда, че земеделци и преработватели не могат да капитализират икономическия бум, случващ се в съседните ни държави, обяснява Червенков.

“Ако в ЕС отглеждаш растението индустриален коноп, можеш да добиеш едновременно три суровини - семена, стъбла и цветове. В момента най-голяма добавена стойност има от продукти от цветната маса - етерични масла и екстракти, които се използват в индустрии като медицинската, козметичната и хранително-вкусовата. Но законът в България ограничава добива и преработката на цветовете на растението и по този начин нито земеделци, нито преработватели могат да бъдат конкурентоспособни на европейския и световния пазар”, допълва Иванов.

Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите позволява отглеждането на растения от рода на конопа (канабис) за влакна, семена за фураж и храна, семена за посев, но само след разрешение от министъра на земеделието. Законът криминализира листната и цветната маса, в която се съдържа CBD.

Отделянето на

връхната част,

листата, тяхното

притежание и

търговия е

нарушение

на закона,

обясняват от министерството на земеделието.

Как се получава въпросното разрешение, е описано в нова наредба, която отменя старата от 2001 г. и влиза в сила от първия ден на 2018 г. Остава досегашният ред разрешението за отглеждане на растения от рода на конопа със съдържание под 0,2 тегловни процента ТХК да се издава от министъра на земеделието. Сортовете са вписани в официалната листа на България и в каталога на Европейския съюз. Контролът става с вземане на проби за тетрахидроканабинол от растения на полето. При завишени стойности в пробите на определен сорт, се докладва на ЕК, уточняват от ведомството.

Тези, които имат разрешително, сега трябва ежегодно до 10 януари да подават молба и няколко документа - за регистрация на производител на селскостопанска продукция, за произхода и качествата на семената, свидетелство за съдържание на тетрахидроканабинол, свидетелство за съдимост и документ от Специализираната следствена служба, че нямат образувано предварително производство за умишлено престъпление от общ характер.

С новата наредба срокът е удължен до 10 март, а към всички изброени документи стопаните трябва да подадат и декларация, че няма да прибират разделно, използват или преработват части от конопеното растение.

Ако тепърва ще се иска разрешително, трябва да се подаде заявление в земеделското министерство, чиято давност е една година. Комисия разглежда документите и предлага на министъра дали да издаде или откаже лиценз.

Той може да откаже, ако заявителят представи неверни данни, има влязла в сила присъда за престъпление, свързано с търговия, притежание или разпространение на наркотици.

индустриален коноп

може, индийски - не

Министерството на земеделието поддържа база данни, в която се вписва информация за лицето, подало заявление, сорта и количество семена, къде и колко големи са засетите площи, добив и данни за бракуване.

Старата наредба предвижда до 15 май производителите да дадат в министерството справка за засетите площи. С новата срокът се удължава до 31 май. До същата дата трябва да се предоставят и етикетите от опаковката на семената. Необходимо е да се подаде декларация до 10 дни след прибиране на конопените растения за вида и количеството и

за какво ще се

използват - за

влакно или

семена,

както и данни за складовите помещения. След като продукцията бъде продадена, задължително в министерството се предоставя фактурата.

Тя може да се продава на преработватели на конопени стъбла и/или на производители на продукти, на търговци на фураж или за преработка на храна или посевен материал.

Контролът при отглеждането, преработката или търговията се осъществява от областните дирекции “Земеделие”, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Българската агенция по безопасност на храните. Те има свободен достъп до засетите площи, складовите помещения, търговските обекти и документацията.

Допълнително могат да извършват и други дейности по разпореждане на ръководството на земеделското министерство и да се изискват допълнителни документи за отглеждане на растенията.

Агенцията по сортоизпитване може да вземе проби за съдържание на ТХК. Това трябва да стане до 20 дни след начало на цъфтеж на растенията и до 10 дни след края му.

Реколтата се

събира от август

до октомври

Според регламент на Европейската комисия пробите се правят през деня и не са от периферията на парцела. След това се изпращат за изследване в акредитирана лаборатория в страна - членка на ЕС.

От асоциацията на производителите на индустрлиален коноп обаче твърдят, че въпреки транспонирането на европейските изисквания остават пак в по-неизгодно положение от фермери от другите европейски държави.

“В България не се разграничават видовете коноп. В индустриалния няма наркотик, въпреки това той е приравнен с индийския. На нас не се гледа като на предприемачи. Хората си мислят, че искаме да тровим децата”, казват производителите. Те не можели да бъдат конкурентни на другите производители, тъй като

не се позволява

да се използва

цялото растение

И посочват още, че килограм сух, изчистен цвят от индустриалния коноп се търгува за поне 5 евро. Излизат 50 килограма от декар или около 250 евро само от цвета. Така производителите в други държави, където е позволено използването на семената и стъблата отделно, имали допълни доходи, но в България това не било разрешено.

Това е една от потенциалните култури, които могат да се отглеждат вместо тютюн например, преди ограниченията в България са се отглеждали над 250 000 дка индустриален коноп, казват от асоциацията.

В случай, че има забавяне от страна на експертите, които трябва да вземат проби, събирането ще е на практика невъзможно, защото срокът става твърде кратък, обясняват от асоциацията.

След като се събере реколтата, експертите трябва да знаят къде е складирана. Звънели са ни от НСБОП и питат къде е конопът, за да дойдат да го видят. Идват и установяват, че не сме го направили на части. Това значи, че сме спазили закона”, обясняват производителите. Имало и куриозни ситуации - преди известно време полицията арестувала собственик, който отдал под аренда земята си на производители на индустриален коноп. Акцията била заради сигнал от съсед, който се притеснил, че наблизо се отглежда нива с канабис.

Използва се за тухли, гориво, храна, във фармацията

АЛБЕНА АРАБАДЖИЕВА, МАРИЯ МИЛКОВА

Конопът може да се използва и като хранителна добавка за подпомагане на имунната система. Извлича се полезното вещество канабидиол, което има силно болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Масло с екстракт от канабидиол се препоръчва при възстановителни следоперативни терапии, при химио- и лъчетерапия, множествена склероза, епилепсия, депресия, шизофрения, диабет, сърдечно - съдови заболявания, ревматоиден артрит.

Чрез високотехнологични производства е възможно използването на биологично активни съединения, които се съдържат в цветовете на растението, от които могат да се правят лекарства.

Медицинската марихуана или ядивен канабис и ТНС конопени масла са проучвани от международни лаборатории и клиники заради лечебни свойства, особено по отношение на рака.

Проектът GreenMedInfo.com до този момент е открил 129 отделни категории заболявания, които могат да се възползват от това растение, а нови изследвания се добавят всяка седмица.

Козметичната и парфюмерийна индустрия също има интерес от производството на индустриалния коноп. Например както протеинът, така и маслата, съдържащи се в семената, са много подходящи за хидратация на кожата.

Стъблата на конопа могат след изсушаване и нарязване да се пресоват със свързващи материали и от това да се получават тухли. Те имат топлоизолационни качества. Не поемат влага, дишат и са възобновяем материал. Представители на строителния бранш у нас заявиха, че са готови да построят завод за производство на конопени тухли, ако бъде разрешена преработката на растението.

За да е икономически обосновано използването на материали или изработването им от индустриален коноп, трябва да има достатъчно производство. Това засега в България изглежда невъзможно. Но например от “Главболгарстрой” имат намерение да строят експериментално къщи от конопени тухли близо до Белчин. С блокчетата ще се сдобият от италианска фирма.

Конопът може да се използва и в нефтохимическата промишленост за алтернативно гориво - етанол, биодизел, пелети и др. Хенри Форд е открил предимствата му и е използвал етанол от коноп за задвижването на първия си автомобил, за направата на който също са използвани конопени влакна. Шасито било толкова здраво, че двама мъже с чукове и брадви не са успели да го строшат. Пластмаси от коноп се правят и днес, те са 100% биоразградими и могат да заменят всички останали, базирани на петрол.

Конопът притежава и свойства срещу мухъл, UV защита и термодинамични и хипоалергични свойства, което го прави използваем и в много други продукти, например фибростъкло.

Нишките от коноп се използват за хартии, изолационни материали и биокомпозити. Вътрешната сърцевина на стъблото се използва за легла и конструкции за животни. Конопените семена са с висока хранителна стойност и могат да се консумират сурови или пресовани в масло.

Между 1993 и 1996 г. отглеждането на промишлен коноп е било легализирано в повечето държави от Европейският съюз. От 2012 г. засетите площи напрекъснато нарастват и вече са над 33 000 хектара.

Европейската асоциация за промишлен коноп очаква умерено нарастване на районите за отглеждане на коноп през следващите години. Основните места са във Франция, Холандия, балтийските страни и Румъния.

През последните много европейски страни започнаха или разшириха отглеждането на коноп, предимно за производство на повече семена за пазара на здравословни храни. Особено популярни стават в Австрия, Германия, Холандия и други.