4° C, разкъсана облачност
„Изборът” от Йорданка Иванова е книга, която поставя въпроси и търси отговори за това как да подобрим качеството си на живот. Задава посока, към която бихме могли да се стремим, за да се чувстваме физически и психически по-добре, утвърждава идеята, че да се живее е изкуство, както и това, че ежедневно трябва да взимаме решения за собствената си съдба.
Предлагаме ви текст, който ще ви убеди колко важни са почивката и физическата активност.
Умеете ли да почивате?
Едно от най-ефективните средства за постигане на здраве, многогодишна работоспособност и висока производителност на труда е рационалният и физиологически обоснован режим на труд и отдих. Американски психолози твърдят, че когато човек е подложен ежедневно на високи дози стрес и пренебрегва нуждата от пълноценна почивка, това е равносилно на отравяне на организма.
В медицината вече съществува термин „синдром на липсата на почивка”, който се смята за основен фактор за възникване на редица заболявания. Работохоликът живее по-кратко дори в сравнение с алкохолика. Ежегодната почивка поне от две седмици намалява риска от смърт с 20 %. Досега най-дълги отпуски са предлагани от Финландия и Франция – 6 седмици.
Популярен е изразът: „Кажи ми как прекарваш свободното си време, и ще ми стане ясно какъв човек си”. Човек, неумеещ да възстановява силите си – да почива, е в крайна сметка недобър работник и труден за общуване. Отдихът трябва да е ежедневен, ежеседмичен и годишен. Изкуството да се почива означава преди всичко съзнателна борба с хиподинамията. Когато отдихът е при климатични условия, сходни с тези, към които сте привикнали, тогава организмът по-бързо се преустройва към стереотипа на отдиха. Когато климатичните условия се променят значително, тогава в организма се предизвикват сложни процеси, свързани с изменение на нервното равновесие, в жлезите с вътрешна секреция, в състава на кръвта, във функционирането на сърцето и дишането. В зависимост от значимостта на промяната и времето за адаптация е различно, но с нея трябва да се съобразяваме.
Пълноценен отдих е възможен преди всичко при смяна на дейността, на обстановката, на жизнения ритъм. Вместо физическа бездейност – движение, вместо нервно-психическо натоварване – успокоение, ритъм не по часовниковата стрелка, чист въздух, природа. Във века на интензивния умствен труд и автоматизацията особено остър е проблемът за компенсация на хиподинамията, за увеличаване на двигателната активност. Ето защо излежаването съвсем не допринася за отдиха. Препоръчва се физическа активност. Например разходката по равна местност със скорост 4 – 6 километра в час увеличава потреблението на кислород 3 – 4 пъти в сравнение със състоянието на покой.
Огромно „отвличащо” и „преустройващо” значение има занимавката с любимо занятие (хоби) или смяната на заниманията. Смяната на впечатленията е също възможност за отдих. Всеки отдих ще бъде малко ефективен, ако сериозно се нарушава денонощният режим. Всички препоръки, свързани със здравословния начин на живот, са необходими и за добрия отдих.
Преимуществата на активния отдих през почивката се потвърждават от редица изследвания. За обезпечаване на активната почивка след мускулната работа се прилагат различни средства. Например смяна на вида дейност. Пълноценен отдих може да се постигне чрез промяна на дейността, на обстановката, на жизнения ритъм. Активната почивка ще бъде малко ефективна, ако не се съблюдава дневен режим. Безпорядъчният начин на живот се заплаща със здравето. Добрият режим на деня, това е правилна организация и най-целесъобразно разпределение по време на труда, съня, почивката, храненето и т.н. Така се създава динамичен стереотип, благодарение на който обичайните дела изискват по-малко усилия.
Почивката е гаранция за висока работоспособност – способността на човек да извършва определена специфична работа в течение на продължително време, без снижаване на нейното качество и нивото на мощност (производителност). Изпълнението на работата се предшества от „предстартов” период, следва период на вработване и период с устойчиво състояние на работоспособността, когато се установява оптимален режим на дейност на всички системи, обезпечаващи извършването на работата. Този период е най-често от 1,5 до 3 часа, след което настъпва умората, но понякога и в края има период на повишена работоспособност с желание да се приключи по-бързо.
Отдихът е и средство за преодоляване на умората – снижаване на работоспособността, възникващо в процеса на труда. Почивката има двойно действие. Тя развива издръжливост, повишава работоспособността, ако работата се повтаря след достатъчно време за почивка, но ако почивката е била недостатъчна, настъпва преумора. Преумората е признак за определено патологично състояние.
Ако организмът системно не почива достатъчно, неговата работоспособност не се възстановява напълно, а се снижава. Преумората оказва влияние преди всичко на централната нервна система и в резултат се проявява лошо самочувствие, повишена раздразнителност, безсъница, намаляване интереса към работата и в крайна сметка намаляване на работоспособността. Преумората може да предизвика заболявания на нервната система, на сърдечно-съдовата, хипертония и др. За да се предотврати преумората, се препоръчва: когато се започва работа, да се навлиза в нея постепенно; да има последователност и систематичност в работата; правилно да се редуват разни видове работа и почивка; да има благоприятно отношение към работата.
За постигане на най-добри резултати в труда е необходимо да се създават работни доминанти. Това е свързано с такова състояние на нервната система, при което някакво огнище на възбуда придобива първостепенна роля и поставената цел се постига независимо от обстоятелствата.
Драконът на века
На стената на форума в Елада е изсечено: „Искаш ли да бъдеш силен – бягай, искаш ли да бъдеш красив – бягай, искаш ли да бъдеш умен – бягай”, а Аристотел твърди: „Животът е движение”. Дракона на века наричат някои автори малката подвижност, заседналия начин на живот (хиподинамията). Механизацията и автоматизацията в производството и бита доведоха до това, че в днешно време човек изразходва общо 5 – 10 % от физическите усилия, които е изразходвал в началото на миналия век. Има данни, че поради недостатъчна физическа активност всяка година в света умират 1,9 млн. души. Заради застоял начин на живот в Европа умират ежегодно около 600 000 души. Едно 30-годишно проучване на Харвардския университет, обхващащо 10 000 души, показва, че онези, които редовно са изразходвали седмично до 2000 калории при аеробика, са удължили средно живота си с 2,5 години. При изследване функционалните възможности на мъже и жени на възраст между 65 и 85 години установили, че при тези, които не спортуват редовно, мускулната сила намалява с 30 % в ръцете и 40 % в краката и гърба.
Проучване на Министерството на физическото възпитание и спорта показа, че двигателната активност на българите се изразява в разходка (59 %), домакинска работа (52 %), градинарство (35 % ). Оказва се, че 55 % от българите на трудоспособна възраст (18 – 65 г.) изобщо не спортуват, а още 10,5 % го правят по-рядко от един път месечно. Само 6 % спортуват активно всеки ден.
Колкото по-обездвижен е човек в работата си, толкова по-малко е желанието му да се занимава със спорт.
Физическа активност не по-малко от 30 минути всеки ден намалява риска от развитието на най-разпространените неинфекциозни заболявания. Хиподинамията наричат „болест на цивилизацията”. Тя предизвиква нарушения в опорно-двигателния апарат, кръвообращението, дишането и храносмилането. Редовната физическа активност и правилният хранителен режим снижават с 80 % риска от развитие на алцхаймер. Хората, които спят обаче повече от 8 часа в денонощието, са два пъти по-застрашени от алцхаймер.
Ние много често не си даваме сметка каква голяма роля в нашия живот има активността на мускулите. Оставете здрав човек един месец на легло, така че за секунда да не стане – ще се получи инвалид, който се е отучил да ходи. Ще е необходим половин месец, за да го поставите на крака и да се премахне страшното сърцебиене. Сега дори при лечение на инфаркт се препоръчва малка подвижност. Нюйоркско застрахователно дружество изследвало 100 000 свои клиенти и стигнало до извода, че при тези, които се занимават с физически труд или спорт, смъртността от сърдечно-съдови заболявания е три пъти по-малка в сравнение с тези, които водят заседнал живот. По време на тримесечен полет в Космоса космонавтите ежедневно са се занимавали с физически упражнения по 5 – 6 часа.
При проучване на 100 от столетниците в САЩ било установено, че: 45 % от тях обичат да се разхождат всеки ден; 40 % правят ежедневно гимнастика; 11 % се занимават с йога или други източни практики; 8 % карат редовно колело и 5 % не спират ежедневния си джогинг. В Швейцария наблюденията над 69 служители в продължение на три месеца показали, че при тези, които се изкачват и слизат по стълби, без да ползват асансьор, намаляват размерът на талията и телесните мазнини, понижават се кръвното налягане и холестеролът. При зайци, лишени от движение, намалели чувствително размерите на сърцето, черния дроб, бъбреците и далакът.
Физкултурни упражнения заедно с цялото си семейство правел и великият писател Лев Толстой. Синът му си спомня: „Заставахме в редица, татко беше пред нас и ние трябваше точно да повтаряме неговите ритмични движения”.
Научнообосновано е, че движението е живот. В процеса на дългата еволюция всички органи и системи на човешкия организъм са се приспособили към активен двигателен режим. Атрофираните мускули губят своите физиологични и морфологични свойства и впоследствие не могат да извършват свойствената им дейност. Атрофията на мускулите и заедно с нея все по-задълбочаващата се патология на сърдечно-съдовата система не без основание наричат първия враг на съвременното човечество.
Здрав човек на средна възраст е необходимо да отделя 8 – 10 часа на седмица за физически упражнения.
Из „Изборът”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари