Без съмнение всеки от нас се е питал: Какво е човекът? Откъде идваме? Къде сме? Накъде отиваме? Кой съм аз? Знам ли цената си? Как да успея? Предлагаме ви откъс от книгата „Изборът” от Йорданка Иванова, която опирайки се на дълбоките си познания се опитва да даде най-добрия и точен отговор на всеки от вас.

Идеята, че изборът се определя най-вече от желанието ни за успех и за дълъг и щастлив живот е дълбоко залегнала в книгата. Стремежът ни към щастие и разбирането ни за него обясняват нашия избор. Щастието е широко понятие и се разбира по различен начин от различните хора. В това издание има добри съвети как да изберете да бъдете щастливи, независимо от това какво ви поднася животът.
Откасът, който ви предлагаме е посветен на нуждата от сън за всяко човешко същество, за важността му за доброто ни здраве и за това какво да правим, ако имаме проблеми със заспиването.

Жените спят повече от мъжете.
Жените спят повече от мъжете.
“Сънят – това чудо на майката природа, най-вкусно от блюдата на земния пир” – така великият Шекспир възпява съня. Сънят, това чудо, е биологична необходимост за всички живи същества и той е една от сериозните резерви на организма ни. Сънят е част от естествения биоритъм, на който в една или друга степен са подчинени организмите. Около 22 0 000 часа от живота на човек преминават в сън. Той е особено важен за възстановяване на тялото. Липсата му може да затрудни възприемането, запаметяването, креативността, да засегне и имунната система. По време на съня се възстановяват енергийните ни запаси, а нервната, имунната и мускулно-скелетната система се възстановяват от нервното напрежение. Дълбокият сън помага на познавателните функции и има важна роля за способността на мозъка да запаметява или да решава трудни задачи. Неслучайно се твърди, че трябва да преспиш, за да може наученото да се запамети. Доказано е, че в наши дни населението на планетата спи средно с един час по-малко от нормалното. По време на сън настъпват редица промени в организма: умът се освобождава от грижите; пулсът пада до 40 удара в минута; изчистват се белите дробове; черният дроб успява “да си почине”; отслабва мускулното напрежение; изработват се полови хормони; в кръвта се отделят хормони на растежа, които играят важна роля в процеса на регенерация на клетките и в образуването на новите белтъци. Неслучайна е поговорката, че утрото е по-мъдро от вечерта. Сънят е свързан с хормона мелатонин, който се отделя в тъмните часове от денонощието от епифизата и е силен антиоксидант. Той се съдържа в овесените ядки, царевицата, ориза, доматите, бананите. Мелатонинът се продава и като хапчета в аптеките. Склонността към безсъние се наследява.

Програмирани сме да спим. Добрият сън удължава живота. Необходим е най-малко 6,5 часа сън. Плъхове след 17 дни безсъние умират. Недостигът на сън и напрегнатият работен график са най-краткият път към гроба, счита проф. П. Акст. И при най-натоварен график човек трябва да си дава почивка 1/2 час през деня. Хубавият следобеден сън е даже по-полезен от спорта – особено след 50-годишна възраст. Около една трета от населението на САЩ има проблеми със съня, а около 10 – 15 % имат хронично безсъние.

През 1971 г. в Англия и Уелс са написани 65,9 млн. рецепти за успокоителни и приспивателни. Лошото настроение, свързано с депресията, е един от най-важните фактори при безсънието, смятат специалисти. Има три основни стълба, на които се крепи човешкото усещане за добър тонус – храненето, упражненията и съня, но за съня се говори най-малко. Липсата на сън повишава предразположението към болести и може да е причина за недостатъчно реалистична преценка при вземане на важни житейски решения, за стрес, за трупане на килограми. Неслучайно в някои секти продължителното безсъние се използва като средство за сломяване на волята и подчинение на индивида, а в някои затвори безсънието е едно от средствата за изтезание. В САЩ е установено, че 1 от 4 възрастни има проблеми със съня, които не са типични за процеса на стареене.

След 65-годишна възраст нуждите от сън са по-малко в сравнение с тези на младите, за да се чувстваме пълноценни през деня. Изследвания в Англия са установили, че най-дълбоко и най-дълго спят хората на възраст между 20 и 30 години. Най-малко спят хората на възраст между 66 и 83 години – с 43 минути по-малко от младите. Повечето хора имат нужда от непрекъснат сън 7 и половина и 8 и половина часа. Експертите препоръчват 12 -часов сън за 6-годишно дете, 10 часа за 12 -годишно дете и 9 часа за тийнейджърите. Счита се, че 7 до 8 часа е идеалната продължителност на съня, докато твърде късият, както и продължителният сън са еднакво вредни и в еднаква степен увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания. Японски учени проследили 104 000 души в продължение на 10 години и установили, че хора, които спят 7 часа, живеят повече от тези, които спят по-дълго.

Посочват се следните основни съвети за добър сън:
1. Изработване на стабилен режим за работа и почивка, като се спазва определен час за лягане и събуждане;
2. Направете списък за задачите на следващия ден и освободете ума си от тях;
3. Направете си ритуал за сън (определена музика, книга, вана);
4. Вечер да се избягва приемането на стимуланти – кафе, чай, шоколад;
5. Леглото да се използва само за сън;
6. Да не се стресираме, ако усещаме, че не спим достатъчно добре, и да не поглеждаме към часовника, ако се събудим през нощта;
7. Да се избягват физическите упражнение поне 3 часа преди лягане;
8. Ако не успеете да заспите за 30 минути, станете и правете нещо скучно, докато ви се доспи;
9. Помещението за сън да е проветрено, с умерена температура и без ярка светлина;
10. Чаша топло мляко, топла вана, ритмична музика; лавандула или други билки да се поставят под възглавницата;
11 . Прием на таблетки мелатонин или други лекарства, но ако те могат да се избегнат, е по-добре.

Продължителното безсъние става фактор за развитие на депресия. Някои заболявания като паркинсон и множествена склероза протичат с нарушаване на съня. В болницата “Свети Наум” се прави изследване (полисомнография), за да се установят причините за безсънието. Нощните кошмари са индикация, че нещо не е наред. При пациентите с депресия е характерно сънуването на кошмарни сънища – сънуването на умрели хора и негативни неща. При стрес е по-характерно да се сънува, че някой те гони, преследва или заплашва, докато при депресията доминират мрачните мисли на пациента. Препоръчва се хобито като антистресово хапче.

Според други автори оптималният сън е седем до осем часа на нощ за мъжете и шест до седем часа за жените. От хронично безсъние страдат 40 % от възрастните. Жените спят повече от мъжете. Ефектът от 24 часа безсъние се равнява на този от 0,10 промила алкохол (законовото ограничение при шофиране в някои държави).
Около 10 % от хората под 30 години твърдят, че често или винаги имат проблеми със съня. Родителите на всяко новородено бебе губят между 400 и 750 часа сън през първата година. Има изследвания, които показват, че добрият сън зависи от следните фактори: физическо здраве – 30 %; психическо състояние – 12 %; среда – 15 %; вид на матрака – 33 %, и партньор – 10 %. С възрастта намалява количеството мелатонин, което се отделя от епифизата в мозъка, и това се отразява върху съня.
Около 20 % от хората хъркат. От 2 до 4 % от тях страдат от потенциално опасната болест, наречена сънна абнореа. Симптомите й са силно хъркане, последвано от задържане на дъха. Това неравномерно дишане увеличава вероятността от високо кръвно налягане и мозъчен удар. Отслабването, изваждането на сливиците, операция на небцето, специална маска за дишане могат да помогнат. Хората, които хъркат умерено, не трябва да спят на гръб.

В САЩ бизнес дами започнали акция за поне 7-часова почивка, като считат, че е “… време да си отспим своя път до върха”. Стартира акция “Предизвикателство сън 2010”. Целта е всяка жена да обещае, че в продължение на един месец и половина ще спи поне по 7 часа и половина. В резултат на това много жени установили, че може да се живее и с по-друго темпо, и така те се чувствали по-адекватни, по-щастливи и по-красиви. Сънят е важен фактор за преодоляване на стреса и депресиите.

Сънят е само един от елементите на биологичния часовник. Според хронобиолозите нашите мисли и постъпки са подчинени на различни цикли: лунен, слънчев, годишен, месечен, и разбира се, денонощен. Хронобиолозите съветват да слушаме биологичния си часовник, като спазваме определен режим на работа, спортуване, хранене и почивка. Спазването на едни и същи часове дава възможност на биологичния часовник да работи равномерно и организмът е по-малко подложен на стрес. Загубата на ритъм на главния биологичен часовник е основната причина за естествената смърт при човека според В. Дилман. Механизмът му е скрит вътре в нашия мозък, в неговия подкоров отдел – хипоталамуса. Нервните сигнали и сигналите от хормоните на жлезите с вътрешна секреция предават в хипоталамуса цялата информация за нашия вътрешен свят. С напредването на възрастта в процеса на стареене се нарушава способността на тези вътрешни сигнали да задържат по принципа на обратната връзка дейността на хипоталамуса. Освен това според Денкла хипофизата, най-близкият помощник на хипоталамуса, с напредването на възрастта започва да отделя специфичен хормон на стареенето.
В Древния Египет лекували безсънието с хорово пеене. Физиолозите приемат, че в основата на въздействието на музиката върху човека лежи реакция на натрапливия ритъм, т.е. под влияние на музиката ритмите на мозъчните биотокове се пренастройват на зададената честота и в съответствие с това се изменя и емоционалното състояние на човек. Не е изключено, когато музиката създава усещане за огромен подем, да става синхронизиране на ритмите на биотоковете в значителни участъци от мозъка.

Из „Изборът”
Книгата може да поръчате тук!