Има съмнения, че остатъчни количества не се хвърлят и при 4 флакона

един се икономисва - тогава няма да има плащане, казва подуправителят

на Националната здравно-осигурителна каса

- Д-р Петров, в момента текат проверки в болниците за отпускането на онколекарства. Каква е целта?

- Проверките са в съответствие с регламент от Националния рамков договор (НРД), подписан и от Българския лекарски съюз (БЛС). Този текст прехвърля към указание, също подписано от БЛС и касата, в което формулировките даже са по-меки. Тези текстове обаче пораждат неразбиране и съответно напрежение сред болниците. Първо, не е вярно, че онколекарствата щели да се дозират на килограм тегло - те и до момента са така. Второ, нашите регламенти изобщо не засягат пациентите. Става дума за механизъм за контрол и някакъв тип стимулиране на болниците да изразходват напълно лекарствата чрез по-добро планиране, да не изхвърлят големи остатъчни количества. Идеята не е на касата, тя дойде от болнични фармацевти, които твърдят, че 25-30% от онколекарствата за вливания се изхвърлят и само

с добро

планиране

количеството

може да падне

до 5-7%

- Говорите за скъпите лекарства при рак, които са безплатни за пациентите?

- Да, за онколекарствата, които се правят като разтвори на място в болниците и се вливат. Тези разтвори трябва да се правят в болничните аптеки - в специални боксове, камини и т.н. На места обаче ги разтварят по отделенията и това противоречи на стандартите.

- Касата какво проверява всъщност?

- Проверява се как съответните структури правят разтворите на тези лекарства и как ги разходват. В указанието пише, че плащането за лекарствата, обект на проверка, става не следващия месец, а на по-следващия. Това се знае от края на февруари, когато бе подписан НРД. Затова през май болниците нямат плащания за онколекарства, те се прехвърлиха за юни, след като минат проверките. Регламентът гласи, че когато болниците отчетат лекарства, изписани в количества над тези според средните стойности за теглото на мъжа и жената у нас, касата ги плаща след проверка. Трябва да знаем тези пациенти реални ли са, записани ли са, проследяват ли се и т.н. Болниците пред нас може да отчетат едно, но в историята на заболяването на всеки пациент всичко реално може да се проследи във времето. Повечето болници отчитат дозировки за нормалните средни тегла, даже и под тях поради естеството на болестта. В някои болници обаче, като се преизчислят стойностите, се получават числа като 105-110 кг средно тегло на пациентите за месеца. Да, може да има някой пациент над 100 кг, но не и като средно тегло за всички. Това е индикативен критерий за проверка - НЗОК отчита този изпълнител като рисков. Сега основно проверяваме онкохематологиите и структурите, отчели по-високи стойности за средното тегло месечно.

- В състояние ли е НЗОК да открие обективно нарушителите, или всички ще “изгорят” с неплащане на лекарства?

- Няма за какво да “изгорят”. Изрично пише, че ще платим след проверка. Ако се установят фалшифицирани данни обаче и не е ясно какво е станало с остатъчния медикамент - защото има съмнения, че тези количества не се изхвърлят и при 4 флакона 1 се икономисва, няма да има плащане. Най-вероятно ще се стигне и до анкетиране на пациентите при следващи хоспитализации. Вече сме идентифицирали некоректните болници, виждат се различни варианти на нарушения, но са трудни за доказване. Ясни са и най-коректните, които са създали добра отчетност и такава организация, че да изхвърлят възможно най-малко количество лекарства - УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, ВМА и “Токуда”. Проверките приключват докъм 20 юни, след това болници без нарушения ще си получат плащанията, просто занапред те ще вървят с месец назад.

- Какъв дефицит за лекарства и болнична помощ се оформя тази година?

- Факт е, че от години големият резерв от 340 млн. лв. на касата отива за тези 2 пера. Заради това и в закона за бюджета по тях винаги се залагат по-ниски стойности от предходната година. За да се изравни платената за 2016 г. сума за болниците, трябват 156 млн. лв. от резерва върху заложената сега стойност. Подобно е положението и при лекарствата. При тях обаче, веднъж достигнати разходи, много трудно се връщат назад, особено в извънболничната помощ - просто терапията продължава с години. Затова първата мярка там е да спре безкритичното навлизане на нови молекули, в тази посока инструментът оценка на здравните технологии вече дава резултати. Вероятно догодина няма да имаме чак такъв натиск, както сега от навлезлите миналата година 16 нови молекули. Реалните разходи за тях ще се видят есента. За пример ще посоча, че молекули, навлезли през 2015 г. с 3 млн. лв. разход, след 1 г. вече имат 29 млн. лв. на база увеличено изписване. Сега е по-строго, залага се прогнозен брой болни за 3 до 5 г. и ако има повече, фирмата им поема изцяло лекарствата или предлага прогресивна скала на отстъпки. В онкологията, където общият разход годишно е към 300 млн. лв., резервите са в по-добрия контрол, запазване на този начин на изписване и, ако се приеме, от следващата година да се въведе централизирана процедура за доставки от НЗОК. Идеята е, че така ще се договорят по-високи отстъпки и ще се намалят търговците - сега се явяват всякакви фирми на болничните търгове, после изчезват и не се знае къде отиват лекарствата. Това е посочено като значима мярка срещу полулегалния паралелен износ, който води до дефицит на лекарства у нас.

- Касата плаща ли редовно в момента?

- Плаща. Юни обикновено е най-силният месец за болниците, както и октомври. Терминът “надлимитна” дейност не е правилен, но вероятно този месец те

ще използват

буферните 3%

над лимитите си

при отчитането. Проблемът с лимитите е, че всяка болница сравнява с предишен период, който ѝ е изгоден. НЗОК е договорила с БЛС същата сума за болниците като през 2016 г., или малко над 137 млн. лв. месечно. Тъй като са заложени и тези буферни 3%, които без съмнение ще се усвоят, те са махнати от общата сума. Така сумата става 133 млн. лв. месечно и болниците виждат малко по-ниски бюджети. След това дейностите в “Приложение 1” към НРД, или извънлимитните като химиотерапия, лъчелечение, раждания, неонатология, хемодиализа, интензивни грижи и РЕТ-скенер, постоянно растат и от 31 млн. лв. месечно вече са към 35 млн. лв. - главно за сметка на химиотерапията и лъчелечението. Това са новите линейни ускорители, които навлизат поетапно и ще генерират още по-високи суми в следващите месеци. Затова, като се махнат и тези разходи, общата месечна сума за болниците намалява още. Третата причина е в новите големи болници, основно тази в Панагюрище и кардиохирургията в Плевен, които вече са на почти пълен капацитет, отделно са и новите дейности в други болници. Значи същите пари се разпределят между повече болници и за повече отчетена работа. Четвъртият компонент е базата, върху която са направени бюджетите - тя е декември, януари и февруари, но за някои болници това тримесечие не е изгодно. Затова има брожение сред някои болници, докато други си мълчат. Натрупаните проблеми на историческото финансиране не могат да се решат отведнъж. Иначе парите не са по-малко от 2016 г. Подходът оттук нататък е да се изравнява по тримесечия и да се поема в някаква степен спешната надлимитна дейност чрез резерви, които се появяват през годината - в някои райони е ясно, че бюджетите няма да се усвоят. Директорите на такива районни каси могат да пренасочват неусвоените пари.

Кой е той

Д-р Димитър Петров е завършил Висшия медицински институт във Варна, има специалност по вътрешни болести и магистратура по здравна политика и мениджмънт на здравеопазването
     От 1993 г. до 1997 г. работи като завеждащ вътрешно отделение в Обединена районна болница - Търговище
     Народен представител от ОДС в 38-ия парламент и експерт по законодателство към комисията по здравеопазване в 39-ото НС
     Директор на НЗОК от 7 март 2003 г. до 19 януари 2004 г. Неин подуправител - от 21 март 2015 г. до 18 септември 2015 г.
    От 2 февруари 2017 г. отново е подуправител на НЗОК