Никол, която първа в света доказа ползите от спорта

Изследването на 12-класничката от Американския колеж може да се ползва и в медицината

Никол Кралимаркова току-що завърши 12-и клас в Американския колеж в София. И вече е приета да учи медицина в САЩ. Сбъдната мечта. Но и няма как да е различно - Никол още като ученичка прави научно откритие за мускулите на хората. И доказва с резултати, първа в света между другото, какви са ползите от спортуването.

Тази година Никол и нейната съученичка Йоанна Димитрова спечелиха първо място в категория “Физика, химия и космически изследвания” на Международния научен и инженерен панаир във Виена. С изследване на мускулната активност при физическа активност. Разработката била направена още предишната година за научния фестивал в Американския колеж, където печели второ място, но тази година те решили да я доразвият.

“Измерваме показателите със специална апаратура, с която разполагаме в колежа. Тествахме хора, които усилено се занимават със спорт, такива, които тренират често, от време на време и които не тренират”, обяснява проекта си Никол. Това, което изумило журито във Виена, било, че двете български момичета се впускат в тема, която не е била изследвана преди тях. Никога досега учен не е изследвал на какво са способни мускулите на хората.

“По този начин се проследява ефектът от тренировките и може честно да се каже, че да тренираш, не е само мода или поза, а реално има своите плюсове”, обяснява Никол. Чрез тези изследвания може също да се следи за проблеми, свързани с мускулите, костите и ставите, което пък е практическото медицинско приложение на труда на двете момичета. Във Виена

Никол и Йоанна

печелят златна

панделка

на конкурса и първо място в категорията си.

Никол е редовен участник и в научните фестивали на колежа. Само тази година вече е организатор.

“Всяка година съм печелила първо място, съответно за класа, в който бях. За мен един експеримент е много по-ценен и важен като откритие и като личен фактор, защото по този начин се научавам да анализирам, сама да изследвам, да разбирам какво изследвам и да проследявам резултата”, въодушевено разказва къдрокосото момиче.

Първият проект, по който работи, е за производство на сапуни. Експериментира с различни съставки, получава продукт с хубава пяна, друг, който изсушава кожата. Следващата година направила лечебни мехлеми за силно увредена кожа, а на по-следващата разработила охлаждащи спрейове за контузии.

Хем нетипични интереси за гимназистка, хем трасират мечтата ѝ да учи медицина.

“Не си спомням да е имало момент, в който да съм искала да стана нещо друго. Скоро си открих и бебешка снимка, на коята държа слушалки. Не знае дали е заложено генетично, защото винаги е била заобиколена от лекари в семейството си.

Баба ѝ и дядо ѝ 15 години работят в Етиопия, а дядото е единствен лекар за 30 000 души. Миналата година Никол посетила “нещото”, което било болницата на дядо ѝ.

“Влизайки там, аз си казах, че наистина искам да правя това. Без значение от потресаващите условия, аз не се отвратих, а напротив - почувствах нуждата да бъда това и да правя това”, пали се Никол.

Майката на Никол е алерголог, а баща ѝ е психиатър. Той работи в Англия и преди 2 години момичето отишло на стаж в една от психиатриите там.

“Имаше възможност да отида на стаж там и се съгласих, защото психиатрията ми е не по-малко интересна от кардиологията например. Много се вълнувам от човешкия ум, но психиатрията достига други нива на разбирането му”, разказва Никол. Успява да се срещне както с пациенти, така и с психиатри. Работи на пълен работен ден, а каквото не разбира, чете от учубниците на баща си. Този опит ѝ помага и в училище. Едно от последните есета, които Никол написва, е

психоаналитичен

доклад за един

от главните герои

на пиесата

“Еквус”

от Питър Шафър.

“Съветвах се с баща ми и писах за проблема, но погледнато от страната на лекаря и как му влияе случката на него, защото те често са привързани към пациента и ситуацията. Точно след това пуснаха постановката в Младежкия театър и отидох да я гледам два пъти”, обяснява тя.

Никол кандидатства в университети в Англия и САЩ. Приета е с пълна стипендия в Northwestern University в Чикаго.

“Не знам дали бих искала да остана в чужбина, но определено искам да уча и да обменя този опит. Разбира се, нямам и намерение да се претопявам с останалите, защото смятам, че имам едно доста силно българско самосъзнание и където и да отида, смятам да си остана българката, която съм”, категорична е Никол.

“Подготвена съм да ми е трудно, различно, непознато, да не се чувствам в свои води в началото. Аз съм човек, който наистина обича да разучава, научава за света и себе си. Ще се науча на много и ще разбера много. Колкото и да ме е страх, аз все пак съм напълно готова да замина и знам, че тепърва предстои всичко”, споделя момичето.

“Ясно ми е, че където и да отида, няма да бъда в българска общност и колкото и да има и други чуждестранни студенти, ще има някои неща, които няма да мога да им обясня. Например че ми липсва да отида на Балкана или да си намажа филия с лютеница. Едни такива сантиментални неща. Знам, че тук е вкъщи и винаги ще искам, представяйки себе си, да представям и мястото, откъдето идвам. Не бих си позволила да забравя откъде идвам”, добавя 12-класничката.

Никол изглежда идеалният ученик. А като се добави и това, че е танцьорка, направо може да събере очите на човек. От 4 години е в танцовата програма на колежа, а от

тригодишна

Никол свири

на пиано

Отделно преди 4 години тя създава медицински клуб към колежа. Той е спонсориран от училището и бивши негови възпитаници, а тя е първата, която кандидатства за финансиране на проект. В началото са били едва 5-има души, а сега са 35. Всички участници в клуба имат възможност да правят дисекции, да разглеждат болници, да посещават специалисти, както и те самите да идват в колежа за лекции. От клуба правят и седмици на здравето. Единия път учениците направили седмица на психическото здраве, а съвсем наскоро посветили дни и на алергиите.

Никол е координатор и президент на научния фестивал Fission и на Младежкия червен кръст към колежа. Вече е избрала кой да поеме отговорност за всички нейни клубове, когато замине в САЩ.

“Малко ми е тъжно, че си отивам от това място. Изминала съм дълъг път там и вече е време да отлетя. Вече се чувствам помъдряла и способна да говоря от другата страна. Вълнувам се, защото искам да видя какво предстои, как ще се справят следващите випуски и какво ще постигнат. Чувството е особено, но определено ми харесва”, казва талантливото момиче.