Пролетта безспорно е сезонът на алергиите. Те създават огромен дискомфорт на немалка част от населението и са определяни като една от болестите на новото хилядолетие. Когато към това прибавите и дискомфорта, който малко или повече изпитва всяка бременна жена, то този иначе красив период от годината, може да се превърне в истински кошмар.

От „Как да живеем с... алергия и астма” ще разберете, че най-добрият начин за лечение на алергичните болести е отстраняването на причинителите на алергията (така нар. алергени). При алергичните болести може би в по-голяма степен, отколкото при другите болести, болният има шанс да идентифицира отключващите фактори на болката, да ограничи влиянието им и сам да подобри здравето си.
Предлагаме Ви откъс, посветен на особеностите на алергичните реакции по време на бременност. Този текст е информативен. Обръщайте се към Вашия лекар за диагнози и прием на медикаменти.

Глава 5. Бременност и алергии

Бременността е най-щастливият период от живота за много жени. Естествено, понякога се усеща известен дискомфорт – от сутрешното прилошаване в началните седмици до болките и умората към края на бременността. Този дискомфорт е характерен за нормалното протичане на бременността при здрави жени. Препоръчва се преди забременяване жената да е здрава и да се чувства физически добре, като избягва приемането на лекарства и опиати, които биха могли да увредят нейното здраве или това на детето (ако жената вече е бременна). Алкохолът и цигарите са риск за здравето на плода.
Сред алергичните болести през бременността най-големи грижи създава астмата, но и други видове алергии – синузит или кожни инфекции – също са неприятни и често срещани.

Физиологични промени през бременността. Невъзможно е да се предвидят многобройните промени, настъпващи през бременността. Относно алергиите или астмата – те са вторични, от хормонално естество. При някои жени алергичните болести стихват по време на бременността, при други не показват съществена промяна, а при трети състоянието се влошава. През бременността продукцията на естроген (женски полов хормон) се увеличава, за да отговори на нуждите от допълнителна кръвна циркулация за развиващия се плод. Увеличеното ниво на естроген обаче води до изменения в белите дробове с тенденция към затрудняване на газовата обмяна, а това се отразява отрицателно на астматично болните.
Друг ефект от високото ниво на естроген в кръвта на бременната е, че се забавя отделянето на кортизол от кората на надбъбречните жлези. Кортизолът е еквивалент на кортизона, с който се лекуват сериозни астматични пристъпи и други алергични реакции. Теоретично, щом кортизолът е увеличен, би трябвало повече да помага на лицата, предразположени към подобни реакции.
Плацентата на бременната жена произвежда хормона прогестерон, който наред с другите си свойства действа отпускащо върху гладката мускулатура в тялото. Затова сфинктерният мускул, който се намира между стомаха и хранопровода, се отпуска и може да доведе до рефлукс (обратно изтичане) на стомашното съдържание към хранопровода. Това създава ситуация за влошаване на астмата при някои бременни. За избягване на рефлукса и неприятното усещане за парене в гърдите бременните трябва да се хранят по-често и на по-малки порции през деня, като избягват подправките и мазните храни. Препоръчва се също да спят на по-висока възглавница, с повдигната глава и гърди.
Прогестеронът води до учестяване на дишането, което създава условия за хипервентилация, т.е. увеличен обмен на въздух в белия дроб. Учестеното дишане противодейства спрямо потискащия ефект на естрогена върху газовия обмен. Но хипервентилацията през бременността се отразява зле при някои жени с астма, тъй като е подобна на тежкото задъхано дишане след тренировка при атлети. При някои от бременните има опасност от появата на астматичен пристъп.
Ефектите на естрогена и прогестерона върху дишането (респирацията) специално при астматички още не са напълно изследвани. Обикновено до една трета от болните регистрира подобрение през бременността (когато астмата е в лека форма), около една трета се влошава и една трета остава без промяна.
Всяко състояние, засягащо респирацията, изисква наблюдение, защото увеличената респирация може да утежни последните четири-пет месеца от бременността. Белите дробове трябва да доставят повече кислород за бебето и да излъчват повече въглероден двуокис. Освен това се увеличава обемът на кръвта, което означава повече работа за сърцето.
Физиологичните промени засягат и носната лигавица. Те се проявяват с т.нар. вазомоторен ринит при бременните. При това болестно състояние носната лигавица набъбва – особено забележимо през последните пет-шест месеца – и секрецията се увеличава. Вазомоторният ринит се среща при около една трета от бременните жени.
От имунологична гледна точка плодът е чужд нашественик за женския организъм, тъй като половината от гените са от майката, а другата половина – от бащата. Това предизвиква промени в имунната система на бременната жена, имащи за цел да предпазят плода от отхвърляне (наподобяващо отхвърлянето на присадените чужди органи). Не са известни всички имунни механизми за създадената толерантност на имунната система към развитието и растежа на плода. Засега изследванията са установили промени в женския организъм, които водят до потискане на имунните реакции за отхвърляне на плода.

Алергичен ринит при бременни. Ако жената страда от сезонна сенна хрема и без постоянно лечение не се чувства добре, препоръчва се бременността да се планира за сезон, през който поне в първите три месеца няма вероятност от алергични пристъпи. Важно е през този период да не се приемат лекарства или да се намалят, колкото е възможно, тъй като плодът е най-уязвим през първото тримесечие от развитието си. Преди употреба на какъвто и да е медикамент бременната жена трябва да се консултира с лекар, за да се увери, че няма риск за плода. Ако ринитът е постоянен (целогодишен или сезонен) и се очаква бебе, добре е да се обсъдят възможностите за провеждането на имунотерапия, която да отстрани нуждата от лекарства. Трябва да се има предвид, че бременността е относително противопоказание за всякакъв вид имунотерапия и на практика не се провежда при бременност и на деца под пет години.
При 50 на сто от жените, които страдат от алергичен ринит, се забелязва известно влошаване на състоянието по време на бременността. Нека припомним, че вазомоторният ринит е често състояние на бременните – дори при тези, които преди това не са имали подобни симптоми. Усложнението на ринита (синузитът) се среща около шест пъти по-често при бременните жени. Най-важно условие при лечението на алергичните състояния през бременността е по възможност да се избягва излагането на алергени.

Медикаментозно лечение през бременността. Разумно е да не се употребяват медикаменти от бременни, но при поява на инфекции приложението им става задължително. Някои от антибиотиците се смятат за безвредни, но други (като тетрациклин, доксациклин и производните им) не трябва да се предписват. Йодосъдържащите лекарства също не са позволени. Тетрациклините притежават много странични ефекти (увреждат зъбните зародиши на плода), а йодосъдържащите препарати причиняват гуша.
Някои антихистаминови препарати могат да се прилагат, но с повишено внимание. Препарати като хлорфенирамин (Chlorpheniramine) и трипеленамин (Tripelenamine) се смятат за най-сигурни антихистамини при бременност, но не се препоръчват за майки кърмачки.
Препоръчаните по-горе антихистаминови препарати принадлежат към I поколение антихистамини – представители на класическите, неселективни Н1-рецепторни блокери с проявен сънотворен ефект. Днес фармацевтичната индустрия произвежда антихистаминови препарати от II, а напоследък – и от III поколение, които са селективни рецепторни антагонисти, не са токсични в лечебни дози, нямат сънотворен ефект и освен антихистаминово имат и антиалергично действие (вж. глава 14).
Високи дози антихистамин не трябва да се приемат към края на бременността, защото съществува опасност от развитие на ретролентална фиброплазия в плода. Това заболяване причинява слепота и се среща при преждевременно родени бебета или бебета с ниско тегло (под 1,5 кг). Когато се очаква раждане на близнаци, също не бива да се приемат големи дози антихистамин.
Бременните с алергичен ринит могат да се лекуват с деконгестивни (т. е. отбъбващи носната лигавица) препарати. Като най-подходящ за локално лечение се препоръчва натриевият кромогликат (кромолин, оптикром, кузикром). Недостатък е, че това лекарство е превантивно и за да подейства напълно, необходимо е 2-3-седмично лечение.
В заключение може да се каже, че по време на бременността е най-добре да не се прилагат токсични антибиотици, антихистаминови или други противоалергично действащи препарати (като кортизон) освен при необходимост от предотвратяване на усложнения – синузит или други инфекции.

Екзема, уртикария и сенна хрема при бременност. Дерматит или екзема рядко създават грижи през бременността. Независимо от това опити върху животни са доказали някои дефекти на плода, причинени от силно действащи кортикостероидни кремове и мазила. Въпреки че при хората подобни случаи не са регистрирани, ако бременната жена получи обширен и силен обрив, препоръчва се употребата на кортикостероидни препарати през устата, отколкото обилно мазане със силно действащи кортизонови кремове.
Сенната хрема и ангиоедемът също не причиняват особени безпокойства през бременността. В някои случаи се появява обрив, който се дължи на скрита причина, като например хепатит, чието разпознаване е важно още преди зачеването. Около 1 на сто от жените, обикновено при първа бременност, може да развие подобен обрив на места в коремната област, притискани от тесни дрехи. Лек кортизонов крем успешно премахва оплакванията. Жени, които страдат от по-сериозна или хронична уртикария, могат да се лекуват с антихистамини (от II и III поколение). В редки случаи е необходимо орално взимане на стероидни препарати. Пациентки, страдащи от студова алергия, трябва да избягват по възможност излагане на студ.

Ангиоедем и анафилаксия при бременни. Когато ангиоедемът се появи в горните дихателни пътища (ларинкса) или е свързан с анафилаксия, състоянието на бременната може да се влоши опасно. Анафилаксията (от гр. – беззащитност) е системна алергична реакция, при която лигавицата на въздухоносните пътища, предимно на бронхите, отича и ги блокира. В много случаи изходът за страдащия е трагичен. Затова е необходима профилактика на бременната с цел да се предпази от анафилаксия. Въпреки това, ако възникне такова състояние, се налага незабавно лечение. Най-малкото забавяне представлява голяма опасност за живота на плода и на бременната! Анафилаксия, причинена от физически упражнения, понякога има връзка с определена храна (т. нар. холинергична уртикария и анафилаксия). В този случай лечението е просто: да се избягва тази храна, а упражненията да се провеждат няколко часа след ядене.
Идиопатичната анафилаксия, за която причините не са известни, е извънредно рядка. Пациентки, които в миналото са имали периоди на лечения и са лекувани с орални стероиди, не е абсолютно необходимо да продължат същото лечение и през бременността освен по преценка на лекаря.
Хередитерният (наследственият) ангиоедем е фамилно проявена болест, която се обуславя от дефицит на серумен фактор, наречен С1-инхибитор. Болестта протича с пристъпна поява на локални несърбящи отоци. Опасни са пристъпите, причиняващи оток на гърлото (меките тъкани на ларинкса и гласните връзки), които водят до механична асфиксия и ако не се лекуват спешно (преливане на свежо замразена плазма, трахеостомия), могат да причинят смъртта на пациента. Болестта е рядка и добре проучена. По време на бременност показва тенденция към подобрение. Резултатите от статистическо клинично проучване сочат, че 23 от 25 жени с признаци на хередитерен ангиоедем са имали значително по-слаби или никакви атаки по време на бременността. Възможно е цезаровото сечение да провокира тежък ангиоедем, особено хередитерната му форма. Локалната анестезия е за предпочитане пред общата, понеже интубацията често е в състояние да предизвика пристъп с оток на ларинкса.
В България всички болни от наследствен ангиоедем са регистрирани в Клиничния център по алергология на Медицинския факултет в София (Александровска болница) и се наблюдават от районните алерголози в окръжните центрове. Лечението на хередитерния ангиоедем е хормонално – на базата на тестостеронови препарати (модифицирании андрогени – даназол и др.), които обаче не се препоръчват при бременни жени. Това лечение в действителност е опасно за развитието на плода. При нужда (пристъп от оток, предстоящи оперативни интервенции, раждане и др.) на бременните се препоръчва профилактично преливане на свежо замразена плазма.

Из „Как да живеем с... алергия и астма”
Книгата може да поръчате тук!